Злоба, Завист, Злъч и майка им Простотия
Интелигенцията си развява омразата като чаршаф след първа брачна нощ
Мария КАСИМОВА
02.09.2016
Мария КАСИМОВА
02.09.2016
Не знам да се смея ли, да плача ли. От няколко месеца наблюдавам как разприте сред т.нар. ни интелигенция се разрастват като обрив и се настаняват из пространството (медийното и виртуалното предимно) със самочувствието на свещени писания или индулгенции и се чудя как така тази неизчерпаема енергия отново е впрегната в злия български гений. При все, че си знаем колко сме добри на злоба, завист, клетви и омраза и всички имаме претенцията, че „не сме от тях, как’ Сийке“, както казваше Чудомир.
Спорове и нехаресвания винаги е имало и сред писателите, и сред художниците, и в кино- и театралното съсловие, и сред музикантите, архитектите и в академичните среди. Да имаш емоционално отношение към хората, които работят в твоето поле и към средата като цяло, е част от емоцията към работата си. Това е повече от нормално, в реда на нещата е да защитаваш позициите си, да се бориш за идеята си, да изказваш мнение, да мислиш и да не се страхуваш да се самозаявяваш. Когато обаче поведението на мразещ обеме цялата ти творческа, интелектуална или каквато е там същност с претенции, и механизмите, с които се изразяваш, придобият пазарно-махленски облик, губиш най-важното – облика си на интелигенция. Самоволно и самодоволно ставаш простак, който се различава от размахващата юмруци и псувни мутра само по външен вид и по по-витиеватия български език. Иначе и поводите за бой са си мутренски – винаги в крайна сметка става дума за това кой е по-голям. Независимо дали става дума за литература, журналистика, музика, архитектура или автомобили.
Спорове и нехаресвания винаги е имало и сред писателите, и сред художниците, и в кино- и театралното съсловие, и сред музикантите, архитектите и в академичните среди. Да имаш емоционално отношение към хората, които работят в твоето поле и към средата като цяло, е част от емоцията към работата си. Това е повече от нормално, в реда на нещата е да защитаваш позициите си, да се бориш за идеята си, да изказваш мнение, да мислиш и да не се страхуваш да се самозаявяваш. Когато обаче поведението на мразещ обеме цялата ти творческа, интелектуална или каквато е там същност с претенции, и механизмите, с които се изразяваш, придобият пазарно-махленски облик, губиш най-важното – облика си на интелигенция. Самоволно и самодоволно ставаш простак, който се различава от размахващата юмруци и псувни мутра само по външен вид и по по-витиеватия български език. Иначе и поводите за бой са си мутренски – винаги в крайна сметка става дума за това кой е по-голям. Независимо дали става дума за литература, журналистика, музика, архитектура или автомобили.
Comments
Post a Comment