Чистит Ден на Зимята!








Как си народеее, брееей! Мене са малко тука ма намаше, ма са фърнах. Са часа на Семята фи споделям някфи снимки, дет ги штракнах на офицялната фечеря с моя личшен котфач, дет ми го нае Рудшеро. Убичайите са и пестети тока ей! Така ша има пофечи ток са мени, мойте климтатици и ролките ми са коса. 
Ето ги и мойте плюсканици. Имами толстолоп и прашени ийца, нешту пльокнато у тес мидички и финтифлющки от глухарчи което ликуфа диябет и сапек! 
Мноко фа убичам! Цунки уд Дафито

Туй шалтото, малку прилича на пофраштано, ма уд мени да мини!

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more