Daffie`s Spot


Оште ми текът учите, оште. Пък цяла сутрин съм ги мазала със спирала и съм им лепила мигли, ма, на. Плача, та са късам. Мойта Едаринелка днеска тръгна на очилиште ф петди клас. Ф мешдунаротното очилиште за малки умници ф Амбарефо учи! Да е шифа и здрафа. На мама принцесата!

Кога пурасна туй дите! Сякаш беше фчера, когату я къпихме фъф фаната! И тя пустоянно са диреши да рефе!


Тука пък е Едаринелка малко нуди, ма нама кфо да са притеснафаме - тя фсе тъй си й хубафа!


Куга минаха тес години, куга са сафъртя тос шифот. Та ас сам йоште млада и хубафа! Бях само на 16, кугат я родих! Приличам по - скору на нейна сестра, а не на нейна майка.

Мойта принцеска си ти, Нелка!



Убичам та!
Мама!



Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more