Daffie`s Spot



Ееей, как си бе, народееей! Многу поздрафи от Дафиту! Ей ма тук на най - илитната дискутека ф Амбарефу, кефя са и куфея. Ма нама да фи каша коя й дискутеката, да ни земат расни папараци да тръгнат слет мени. Штот ас сам мноку исфестна.
Тука ас и Едаринелка, коят стафа фсе по - хубафа, да ми й шифа и сдрафа тя, сме на кариоке. Пяхме там етни рабути на мойта сфесда Матоната. Ма ас Матоната толкос я уфашафам ... Останети си сас сдрафе. Ша кача скору снимки и от Коледнуто ни дърфо, и от нофата готина. С Родшър и другата му шена Алмъта ша ходим симейно на караибите.

Целуфки Дафиту ...

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more