Една произволна жена говори, една от многото …

 

Из вербалната изповед на една тормозена жена. Това е лицето на много жени, претърпели домашно насилие. Живота им се превръща в порочен кръг, от който няма изход. Те се страхуват за себе си, за живота си и за децата си. Насилника постепенно затяга обръча около тях и ги оставя живи, колко е добър, само … за да ги тормози. В последните години се доказа на какъв тормоз биват подлагани българските жени и жените изобщо. Да мълчим или не – туй е въпросът!

Какво струва, аджеба, една жена в днешно време, сравнена с един мъж?! На нас, жените, все нещо ни има, все за нещо циврим. Я ни се приискала къща, образование, кариера, кола, дете … Не споменавам за яхти, почивки, дрехи, обувки и бижута, те не са достижими за всички жени, уви. И той, великият балкански мачо, такъв един умен тип, започва да ни подтиска. Ама ти, проста жено, я си била съпруга или пък дъщеря, си чакай. За твоето образование пари и възможност няма – трай си, ще мълчиш! За твоята кариера, работа, живот – също – няма пари, възможност, и така нататък.

Трай, че ей сега ще те обърша с опакото на ръката, както правех с майка ти. Ще те простра ей – там и ще видиш ти. Аз, ега ти, като един мъж, ще те операша, ще те опляскам и ще те пратя да миеш чиниите, да готвиш и чистиш, паднала на колене, пък аз ще си гледам мача и ще си пия ракийката. Че ако ми се събере да се наливам 30 години, още по – добре, нищо – че живота ти е отишъл по дяволите.

Колко лошо, че жените се еманципираха така, че чак си и повярваха, че са равностойни на мъжете. А някои дори смятат, че са и нещо повече от тях. Ей – сега ще я пратя на полето, да хваща ралото и овните и да почва да оре, да копае, да сее. Я съм мъж, аз знам повече и най – добре знам. Нищо ми няма, за всичко съм прав. Тя, женската, нещо се е повредила. Нито съм опитвал да убия майка и пред нея, ни да продам жилището, ката я карах да подпише насила документ за продажба, докато бях пиян, ни нищо. Аз съм добър и свят човек, аз съм мъж. Аз съм от Бога създаден, мъж съм, жените са само ребро адамово . . .

Ще я заглавикам, че ще учи, че ще я подкрепям и в правилния момент, когато простата щерка има изпит или и предстои нещо важно, ще я изиграя. Ще вдигна скандал, ще я проваля, ще кажа „майка ти е такава и такава“ и – готово. Провалих я тая дъщеря, ей! Браво на мене, много ме бива, много съм добър. Такъв кадърен тормозник съм, че само бравос за мене, бравос.

Няма да казваш нищо, как се е държал с нас. Знаеш ли как ще се държат с нас хората. Място няма да си намерим в този град, всички ще ни се подиграват. Трай, щерко, какво ни е правил насилника.

Това е най – силното оръжие на насилието – мълчанието, страха на жертвата, натиска на общественото мнение. Остави я, тая за нищо не става, чу ли какво е правил мъжа и с нея, тя сигурно си го е търсила. Така става, след като ние жените сме само ребро адамово … И мълчим, мълчим, мълчим.

OneWomanNetwork