Аз, коминочистачът

Покривът е остров сред мъгливото безбрежие.
Ангели кръжат над керемиденото ми летище.
През комина като в телескоп се вглеждам
и броя звездите, паднали в огнището ти...

Тук, от горе, от високото, светът изглежда
по-добър и мъдър от Британската енциклопедия.
Ей го там олющеното магазинче за надежда.
Днес ще пазарувам за приятелите бедни...

Ще нахраня лунатика с дъжд и пълнолуние.
На вдовицата ще занеса писмо от мъртвия...
Светлина ще дам на слепия, да зърне утрото.
На скиталеца – подслон, на сухо да замръкне.

Покривът е автобусна спирка за мечтатели...
Плуват залези в греховен пурпур и безвремие.
Ако тази нощ докосна твоя сън, за щастие,
има да се чудиш откъде са тия сажди черни...

Ивайло Диманов

SofiaArsNet