Среща с автограф с Христо Карастоянов и романа "Послепис"


Скъпи приятели, почитатели на писаното слово,

Екипът на Библиотека „Родина” ви кани с удоволствие на първата за годината проява от поредицата „Срещи с автограф”. 
Съвместно с Издателска къща „Жанет 45” и Радио Стара Загора представяме романа-носталгия „Послепис” на писателя Христо Карастоянов. 
Срещата ще се състои на 9 февруари, четвъртък, от 18:00 часа във фоайето на Радио Стара Загора. 
Как в „Послепис” оживява споменът за знаковите години 1968-а и 1989-а, ще опише пред читателите литературният критик доц. Владимир Янев.
Входът е свободен, моля, заповядайте!

Издател на новия роман на ямболския и всенароден писател Карастоянов отново е Божана Апостолова. Роденият в Тополовград през 1950 г. прозаик, заслужил дузина национални награди с предходния си роман „Една и съща нощ”, през последните години изостави напълно разказите, за да се обърне към първата си любов в белетристиката.
„Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания” – така от издателство „Жанет 45” са анонсирали новия роман на Карастоянов.
„Дори преди 10 ноември 1989 г. бях писал, че вече живеем в две Българии – столицата и всичко останало. Че ще започнем да си ходим на гости с визи, може би ще сложат преводачи, ще сложат вишки с картечници. Това разделение на столица и всичко останало е много опасно, особено за онези, които се занимава с литература”, добавя писателят.
Първата му публикация във вестник е карикатура, а първата му книга се нарича „Пропукан асфалт” и е издадена през 1981 г. Работил е като драматург, като директор на Кукления театър в Ямбол, сътрудничи на пресата. Автор е на 26 книги – белетристика, публицистика и поезия. Карастоянов има един син Тодор от брака си със София Карастоянова, както и внуци, един от които му е пълен съименик.



follow the link

Comments

Popular posts from this blog

Успешно творческо лято за самодейците от село Гецово