Калина Терзийска: Публиката триумфално се завръща в театралните зали

Запознайте се с Калина Терзийска - театрален режисьор и част от екипа, стоящ зад театралния проект "Моят живот! Да имаш ляв палец" с Анжела Пенчева.

Инициативата за реализирането на спектакъла, направен по автобиографичната книга на Анжела, е доц. Възкресия Вихърова от НБУ.

Едноименната книга на Анжела е вдъхновена от живота й на човек с тежки увреждания в следствие на детска церебрална парализа, придобита по време на раждане.

Какво те провокира да приемеш поканата на Възкресия Вихърова за работа по проекта "Моят живот" с Анжела Пенчева?

Преди повече от 9 години отидох в един дом за деца с увреждания в село Видраре. Току-що бях разбрала, че съм бременна. Щом влязох в дома, времето сякаш спря. Бях ужасена от сгърчените тела, от устите, които не можеха да говорят, от очите, които не ме виждаха, защото обитаваха някакви свои светове и от френетичните крясъци на децата, които търсеха своята майка във всяка новодошла. В същото време изпитвах и се носех в истинско море от любов.

Бях там само веднъж, но си обещах един ден да се върна. Инициативата на доц. Възкресия Вихърова по книгата на Анжела Пенчева "Моят живот! Да имаш ляв палец" е възможност да изпълня обещанието си.

Как протече творческият процес по създаване на вашия модул в постановката?

Първите две-три седмици просто се събирахме, за да четем заедно откъси от книгата на Анжела. Бяхме удивени, че преживяванията, мислите, чувствата и битките на Анжела са същите като нашите. Говорихме, плакахме, смяхме се, мълчахме и накрая избрахме онези ситуации и истории, които ни свързват най-силно с нея. На сцената се опитахме да нарисуваме вътрешния пейзаж, пейзажа на душата на Анжела през различни нейни роли: Мъдрата Анжела, Анжела, която има две майки, Влюбената Анжела, Анжела от страната на чудесата, Танцуващата Анжела, Анжела, която има ДЦП и Анжела от страната на сънищата.
Нашият откъс се казва "ОгледалО".

Малко повече за артистите, участващи в проекта - основно ученици?

Участниците в "ОгледалО" са: Алиса Гюзелева, Бетина Маркова, Виктория Гунчева, Елена Константинова, Симона Георгиева (ученички от 22. СУ "Г.С.Раковски"), Луси Узунова (ученичка от 1 АЕГ), Алис Джадала (ученичка от ЧУ "Увекинд") и Габриела Павлова, която работи в одиторска фирма. Работата с тях започна като творческа авантюра, но е на път да се превърне в едно вълнуващо героично пътешествие. След множеството разговори, които сме имали помежду си, мога да кажа, че момичетата се включиха и участват изключително емоционално и ангажирано в създаването на нашия фрагмент от проекта "Моят живот", защото имат силно желание да помагат и също толкова силно желание да творят.

Какво донесе на теб самата работа по този театрален проект?

Срещна ме с две истински героини – Анжела и нейната майка. Върна ми вярата в чудесата. Накара ме дори да мисля, че и аз самата мога да участвам в чудеса.

Приема ли публиката у нас алтернативния театър и експеримента на сцена? Мисля, че сега повече от всякога хората жадуват за театър. Наскоро бях на 36-часовия театрален маратон на НАТФИЗ и бях смаяна и буквално пометена от тълпите млади хора, желаещи да бъдат част от това приключение. Публиката триумфално се завръща в театралните зали. И тази нова публика, освен че има огромно любопитство към предизвикателствата и експериментите, има желание и готовност да ги приеме, стига те да й предлагат истина и смисъл.

Какво пожелаваш на себе си?

Смирено да сбъдвам мечтите си.

А на тези, които четат това интервю?

Смирено да сбъдват своите мечти!

kafene.bg