РАЗГОВОР С ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Колко поколения пораснаха, 
от саможертвата ти запленени?
Пак те честваме тържествено, 
поднасяме венци с цветя.
Но не виждам да сме променени - 
все така мълчим, търпим, 
в душите гняв и мъст пламтят.
Дразни този патос, 
смесен с фалш и лицемерен прочит
на тефтерчето ти, пълно със послания към нас.
Ти, Апостоле, ни завеща безценната си обич
към България. Но грешно сочи 
счупеният ни компас.
Затова край паметника ти 
избягвам да минавам -
срам ме е, Апостоле, 
да срещна погледа гранитно величав.
Поколенията се сменяват, 
всички името ти славят,
без да забелязват 
колко много ти си ни обиден...
И си прав!

Павлина Павлова 
Из "Вечна жажда"