Излезе от печат брой 2 на списание "Пламък"
Излезе бр.2 на сп. „Пламък”. В този брой поетът Георги Константинов представя великия гръцки поет Константинос П. Кавафис в превод на К. Марицас.
Ето какво пише Г. Константинов в увода:
„Идеята на Костантинос Марицас да преведе на български език творбите на големия поет Константинос П. Кавафис заслужава адмирации. Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика – гръцкия и българския. Освен това – от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет. Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на всяка негова дума. Така ние можем да разтворим с доверие този обемист преводачески труд. И да се срещнем с неподправения Константинос Квафис.”
За преводите на Кавафис, гръцкият поет П. Йоанидис констатира:
„За опитния преводач спецификата на езика на Кавафис ще е въодушевление, но едновременно с това и ужас: тази неповторима смес, която е по малко от катаревуса, малко от демотика, малко цариградски гръцки, малко египетски гръцки. Следователно, неизбежен критерий за цеността на превода не може да не е пресъздаването на тази езикова странност и на другия език. Познато ни е, разбира се, че в английските и френските преводи – на Edmund Keeley/Philip Sherrard и Юрсенар съответно, които са в основата на световната известност на Кавафис, не е вложено такова усилие за пресъздаване на тази странност, колкото е положено за пресъздаването на смисъла.“
В обръщение към читателя Константинос Марицас пише: „...ако, свършвайки книгата, останеш възхитен от поемите, тогава не си почувствал Кавафис или преводите ми не са достойни. Ако, напротив, хвърлиш книгата с неприязън в някой ъгъл, но след десетина дни почувстваш липсата й и желание да прочетеш отново някоя поема, тогава си почувствал Кавафис какво означава”.
Издаването на превода на К. Кавафис стана с любезната подкрепа на „ФОНДАЦИЯ ЙОАНИС Ф. КОСТОПУЛОС”.
Ето какво пише Г. Константинов в увода:
„Идеята на Костантинос Марицас да преведе на български език творбите на големия поет Константинос П. Кавафис заслужава адмирации. Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика – гръцкия и българския. Освен това – от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет. Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на всяка негова дума. Така ние можем да разтворим с доверие този обемист преводачески труд. И да се срещнем с неподправения Константинос Квафис.”
За преводите на Кавафис, гръцкият поет П. Йоанидис констатира:
„За опитния преводач спецификата на езика на Кавафис ще е въодушевление, но едновременно с това и ужас: тази неповторима смес, която е по малко от катаревуса, малко от демотика, малко цариградски гръцки, малко египетски гръцки. Следователно, неизбежен критерий за цеността на превода не може да не е пресъздаването на тази езикова странност и на другия език. Познато ни е, разбира се, че в английските и френските преводи – на Edmund Keeley/Philip Sherrard и Юрсенар съответно, които са в основата на световната известност на Кавафис, не е вложено такова усилие за пресъздаване на тази странност, колкото е положено за пресъздаването на смисъла.“
В обръщение към читателя Константинос Марицас пише: „...ако, свършвайки книгата, останеш възхитен от поемите, тогава не си почувствал Кавафис или преводите ми не са достойни. Ако, напротив, хвърлиш книгата с неприязън в някой ъгъл, но след десетина дни почувстваш липсата й и желание да прочетеш отново някоя поема, тогава си почувствал Кавафис какво означава”.
Издаването на превода на К. Кавафис стана с любезната подкрепа на „ФОНДАЦИЯ ЙОАНИС Ф. КОСТОПУЛОС”.
SofiaArsNet
Comments
Post a Comment