Чистита нова 2018 гудина, народееей!


Как сте, ора, как сте, ъ - ъ? Ас съм мноко допре. Ей, колку бопре си искарахме на карайбите, ако снайтиии! Шиф и сдраф да е моя Рудшеру, пак да ма сафеде там следфаштата готина. Или пък по - допре на Бахамките. 
Прекрасна Нофа година фи пошелафам, прийатели и пучитатели мой, мой ферни фенофе. Да сте шифи и сдрафи!

Ето как искарах ас Нофата гудина. От супер по суперско беши. 


Ету я тука мойта Едаринелка с тес карайпски елфи да праят пясачен снешен чофек. Штот то на Карайбите, сер, нама сняк, има пясак!

Ей я глетката от нащия часден плаш!


Ей ма тука мени у частния ни басейн с бескраен ръп да са наслашдафам у фодата! Супер исглештам, ей!


Карайби, Карайби, супир стеее!

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more