ПОСЛЕСЛОВ

Не се оплаквай в себе си дори!

А благодари –

че бра бодили, както се берат цветя,

че бяха запоени със олово

перата ти, но ти летя,

че те дамгоса Ангелът на Словото

по бялото чело,

че те въртя до писък, до забрава

световното искрящо колело,

че бе далеч от блъсканицата и врявата,

че дарбата ти се наричаше любов,

че тъжна е душата ти, но още свети

като икона в потъмнял обков

и слуша

как я викат нежно световете…


СТАНКА ПЕНЧЕВА