Горкити патита ...

Ох, мили ми прийятели и пучитатели, слет кату кукошката ми Грети умря, ас ни мога да си намеря масту од мъка. Не моем ни да идем, ни да спим. А сига отфарям тнескашния фесник и пупадам на туфа. Сардцето ми са убърна у питите,  касфам фи!

Как ни фа й срам бе, шапкари такифа, ъ – ъ? Сякаш ни бях дустатъчно години ф Дъчофията и ни снам как стуят ништата там! Къф фи й проблема с туй нищастно пати, дето си й прилитяло край пътя? Сигурно й било жадно ли, глатно ли? Чи ас фчера си расхошдах патитата по улицата, ма по етно фреме ма сасърбя питата и сетнах да пучеша. Чи тя патичката ми Донатела си има и малки патита и те сигур са са расшафали! И тогафа ли ша на глобити, ъ – ъ? Са какфо ша й тос път тас тлъстата глоба, искам да снам? Са непрафилно паркиране, ми потскасфа мойта Едаринелка! Ух, на мама умницъта!

Качфам си снимка на патиту, само някой да пусмей да го нарани - с мене ша да распрафя!