Мойта сфадба






Ма са убафа, нали? Чак акъла фи са фсема!

Фсички ми касфаха, че росафуто е моа цфят. Пък колку ми отифашеее! И косата ми беши един прекрасен цфят. Прическата ми го напрафи Джанджун, фрисьора на сфесдите. Пак той ма и гримира! Фсема по 1000 ефру на час. 

Имахме педнайсет стотици гости! Цялата нош съм танцуфала! Па на другиа ден саминахме са острофа на Феликдените! Там кадету растат мноку тикфи! Не ходихме пак на Хафаите или на Караибите на меден месец, шот много штеше да стане! Та ний постоано сме там!

Малии, и кат ги фидях тес феликани с тес чарфени торти од камък на глафите, ми са сфърши фантасиата! И те кад ма сяпнаха, сън не мошах да спя! Нито ми са ходеше на Рано Траку, нито на йесда! Имах саму кожмари с тес статои с тес тикфи на глафите!


И тогас за пръф път са скарахме с Родшър. Рефнах му и му касах, че са махфами оттам, или са расфешдам! Меднахме са ний на един коптер и са махнахме! Поглетнах ас от джама на хеликоптеро и што да фида - онес каменни пруклетии ми са заканфаха с юмрук! Ушас! какфо пък толкос им  напрайх, не мошах да расбера! 

Фъстанофих са чак ф Мунаку, ф нашиа хотел! Мир и спокойстфие, кат са сфесда кату мени! 




Comments

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга