Мойта пренцеска





Ету гу пърфийа пруфесйонален фотупуртрет на мойто сакровиште Нелката! Едаринелка Стоун! Тя ходи на очилиште и й гордустта на мама! Па скору каза че и хайкота прописала ф нета, какфот и да сначи тофа! Тофа й донесло много следофатели ф нстаграм и мноку пари един ден, сигорна сам! ас ги осештам тес нешта! самирише ли на пари, фярно й, моя нух не ма лъше!
Нелката й отлична оченичка! Носи ми само шестици фсеки ката ден!  И ас я фодя на ристоранта "Слатни пафета" най - скъпия ф Амбарефо тогас! Ядем торта и са смейми! И й копуфам кфот иска - пуличка, убуфки, грифничка! Така са гледат дица, кат мени! На мама пренцеската!

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more