Hallo, meine dammen unt herren! Ids mois, da Daffie. Dit U miss me?

Ей – я ей там гори Дафиту с мазка! Кефим ли фа, ъ – ъ?




Ей, на, народе, и ей – тос нешту са случи! Шатна ма кароната и тофа й! От етна готина май страх да са покажам од къшти! Ма сига фечи – край сас криениту!

Ей, тфа й мойда мазка! Хъресфъти ли йъ, ъ – ъ?

Ей, гий и тес прусдаци, кат са тръгнали с ий тес мазки смотаниии! Пална липсъ на фкус! Чи каде са фи перлите, каде са фи слатата, ъ – ъ?

Ас пак сам брунетка у момента, ма скоро и блундинка мош да станим! Пак ши сам Дафи Слатната!



Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more