ЩРИХИ КЪМ ТВОРЧЕСКИЯ ПОРТРЕТ НА ПИСАТЕЛЯ ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ

Ярък и и оригинален белетристичен талант
 ИВАН ГРАНИТСКИ 

Водовъртежът на политическите и социалните трансформации през последните петнадесет години така увлече българското общество, че от вниманието му все по-често започнаха да убягват значими художествено-естетически факти. Бурните социални разломи и потресения, от една страна, преобърнаха индивидуалната скала на ценностите на отделните творци, а от друга - произвеждаха друг вид обществена енергия, която изтласкваше от полезрението на публиката не само ярките произведения, но и цели плодотворни тенденции. Създаде се своеобразен вакуум, в който цяло поколение почти бе изместено към периферията на литературния живот. Самият литературен живот претърпя драматични сривове, бяха закрити редица списания, вестници и издателства. Територията на критиката бе трагично стеснена, нарушен бе естественият процес на критически анализ и оценка на отделната творба или развойна тенденция.
Няма да се разплачем за графоманите, които проявяват завидна чевръстост и изобретателност, но не можем да не страдаме за книгите на талантливите ни литератори. Малцина днес могат да прочетат и да чуят размишленията на родните ни творци за обществото и времето. Дори писатели от ранга на Антон Дончев и Валери Петров, Йордан Радичков и Вера Мутафчиева, Павел Матев и Любомир Левчев, Стефан Цанев и Константин Павлов, се превръщат в елитарни автори. Ако допреди петнадесетина години творбите им излизаха в тиражи 20-30-50 хиляди, днес те падат до 1000-2000 екземпляра.

follow the link