Караджата и всички герои около него

Няма съмнение, че “Калуня-каля” на Георги Божинов беше една от Книгите на миналата година, а нейната стойност си проличава и от нестихващия интерес през тази. Приказката за нейното прераждане вече има полулегендарен характер и така е редно – малко вълшебство в наше време е нужно, за да бъде пречупена зъбатата реалност, която често дава твърде малко шансове на кое да е заглавие. За мен лично бе куриозно – но и показателно за нелепия начин, по който се преподава история на този полуостров – че срещу книгата имаше недоволство заради вярата и потеклото на главния герой, някои читатели просто не можеха да надмогнат това елементарно делене “българин, християнин = добър” и “помак, турчин, други = лош”. А “Калуня-каля” извеждаше точно човечността като наднационална и надрелигиозна черта, позволяваше да се надскочи това опростено и простовато в същността си мислене, даваше нов поглед към историята на тоя толкова шарена етнически и верски територия, където няма черно и бяло, няма наши и чужди, няма само добри и само лоши, каквото и да казват приказките. Но да оставим тази книга настрана за малко, макар наистина да вярвам, че тя повече настрана няма да бъде оставена, от тая съдба бе спасена.

link

knigolandia.info