Имало едно време… …което събирало всички времена едновременно. То било преди много време и сега. Представи си, че животът ти се движи в кръг – смесица от настояще, минало и бъдеще, които не са в линейна последователност. Представи си, че изчезваш от днешния ден и се озоваваш на среща с 6-годишното си Аз от миналото. Представи си, че пътуваш във времето и знаеш предварително много от нещата, които ще ти се случат, а за такива, които вече са били, тънеш в неведение… А сега си представи, че си омъжена за пътешественик във времето. Кой/какво е той и коя жена би избрала доброволно да свърже живота си с него? Дали го е измислила, или го сънува; дали времето й го отнема, или то изобщо няма власт? Ако съм те измислила и не искам да знаеш, че си измислен, просто няма да ти кажа. Нямаше как да не се запитам не сме ли всички измислени от хората, които истински ни обичат? Променяме се взаимно, провокираме се, вървим по криволиците на пътя, понякога не си говорим с дни, но най-големият праз...
Паоло Сорентино познава различните профили на красотата и не се страхува да говори за тях. Великата красота може да бъде асоциирана с неразрушимата монументална мощ на съхранения шедьовър, надживял създателите и любителите си. Контекста на съществуването на красотата подлежи на изменение, но интензитетът на величието й – не. Колкото по-голяма е времевата дистанция между раждането и консумация й, толкова по-романтичен е ореолът на красотата. Младост е липсата на дистанция между минало и настояще. Емоционалното очарование на сегашния момент, съчетано с едновременната крехкост и вечност на мига. Младост е и най-отминалият период от живота, намиращ се в своя зенит. Красотата на младостта, независимо настояща или бивша, е неизчерпаем източник на вдъхновение и носталгия. А италианският режисьор Паоло Сорентино е наясно с това. Най-новият му филм „Младост“ (Youth, 2015), чиято световна премиера бе на фестивала в Кан тази година, разделя младостта на съставни части и я пречупва през призмата...
Comments
Post a Comment