Ludogorie Voices

“Poetica” start with (from left): Bernardo Atxaga, Paul Muldoon, Ana Ristovic, Günter Blamberger, Lavinia Greenlaw, Ales Steger, Sjón, Ilma Rakusa, Georgi Gospodinov and Yuri Andrukhovych. Photo: Costa Belibasakis “will be died of blue days”: In the next few days the second Cologne “Poetica” is about “Blue Notes “and melancholy. Hartmut Wilmes Lavinia Greenlaw has seen in the darkness of the Arctic winter and Mitt written a wonderful poem about her blue. Your colleague Ales Steger Slovenian seemed as curator of the second Cologne “Poetica” almost as if this has been written especially for the festival opening in the auditorium of the University II. After all, in the coming days to “Blue Notes” and melancholy Before the verses, the program had set three greetings with University Rector Axel Freimuth held as a physicist. “Blue is a shortwave “. But also a mood or state of mind, like the nine charged poetesses and poets showed in their poems and interviews. Since, the Swiss I...

Смолянчанинът Александър Караджов е започнал създаването на първата библиотека на колела в Родопите. За целта младият мъж набира средствата чрез сайт за дарения. Намерението на Караджов е, да се закупи каравана, която да бъде превърната в библиотека, с разнообразна литература. Според смолянчанина, това се прави на много места в смета и би било добре да има подобно нещо и в родопският регион, като ще се обикалят, както градовете така и селата. Пътуващата библиотека ще присъства и на големи събития като съборите в Гела и Рожен. Именно Караджов бе инициаторът и за направата на къщички за книги на няколко обществени места в Смолян. Александър е оптимист и приканва хората да се включат в създаването на библиотеката като дарят книги, но първата стъпка ще бъде закупуването на каравана. За реализирането на идеята ще бъдат необходими около 3000 долара, като до момента са набрани едва 50. dariknews.bg

Част от лидерите на утрешния ден определено ще са просветени във философията на древногръцките мислители. Или поне така ще бъде, ако са завършили най-престижните университети на САЩ. Това става ясно от заключенията на нов проект в страната, който проследи кои са книгите, които са били посочвани най-често от преподавателите за прочит сред възпитаниците на водещите учебни институции на Щатите през последните 15 години. Проектът се казва The Open Syllabus. За него разказва американското сп. Quartz. В рамките на провеждането му били прегледани над 1 млн. учебни плана в колежи и университети. От огласените данни става ясно, че Платон, Хобс, Макиавели и Аристотел са доминирали списъците на професорите и доценти в САЩ, особено на тези в топ университетите. "Държавата" на Платон е била задължителна за прочит в 168 колежи при преподаването на хуманитарни специалности и предмети. Сред изводите от проекта се очертава, че най-сочената за задължителен прочит в САЩ художествена т...

Отбелязваме годишнината с издаването на „Пиер и Люс“ - любовна история във време на жестокост На 29 януари ще бъде отбелязана 150-годишнината от рождението на Ромен Ролан, един от ярките европейски творци на ХХ век, спечелил Нобеловата награда за литература и Голямата награда за литература на Френската академия. По този повод за пръв път в превод на български и с предговор от проф. Симеон Хаджикосев ще излезе романът му „Пиер и Люс“. Пиер е млад парижанин, който обича живота и не гори със свещения огън, който трябва да пламти във всеки горд защитник на родината. Той няма специално отношение към бушуващата в същото време жестока война и предпочита да живее с настоящия момент. Когато среща Люс в метрото, а след това и край брега на Сена, двамата се влюбват и решават да забравят войната и да живеят безгрижно сред трагедията, която е около тях. Войната им изглежда напълно несъвместима с нежните чувства, които изпълват душите им. Тя обаче не им прощава това... цялата статия ту...

Съжаляваме, че те откъсваме от книгата, брато. Правим го само за момент, ще бъдем кратки и много бързи. Самите ние в момента сме погълнати от “Кръстникът” на Марио Пузо и едва намерихме време, за да ударим една бърза статия. Накратко – капацитетът на човешкия мозък е 10 пъти по-голям, отколкото мислеха специалистите досега. Умът може да да съхранява 4,7 милиарда книги, съобщава английският таблоид Daily Telegraph, позовавайки се на американски учени. Екипът на проф. Тери Сежновски от института за биологични изследвания “Солк” в Калифорния измери капацитета за съхраняване на информация на синапсите – мозъчни връзки, които запазват спомените. Оказа се, че един синапс може да съхранява грубо 4,7 бита информация. Това означава, че човешкият мозък е с общ капацитет един петабайт. Това обаче е общото количество информация, която мозъкът може да съхранява в даден момент. Действителният архив от спомени е много по-малък. Откритието според проф. Сежновски е “истинска бомба в областта на...

Появил се на 25 януари 1938 г. в Москва. Отлетял на 25 юли 1980 г. На 42 г. Ех, Володя, все не так, все не так, как надо... На два пъти влизах в невъзможните роли на Висоцки – първият път през 1984 г., когато три-четири месеца, всяка нощ, бдях упорито над стиховете му, в опита ми да обхвана необхватното – да ги накарам да зазвучат с неговия горест глас и на български. Част от най-сполучливите ми опити влязоха в „Нерв“, първата му книга издадена у нас. Вторият път – вече през 1990 г., пак се гмурнах в лавата на словото му, отново дълго си блъсках главата в стената на мощната му руска реч. Тези мои главоблъсканици се появиха в „Завръщане“, в сборника на Висоцки със стихове и проза. „Нерв“ беше посрещнат доста нервно, но мълчаливо от партийно-класовата литературна критика. Но най-страстните му поклонници, обявиха нас, преводачите му, в „пълна некрофилия“. Обвиниха ни, че го убиваме за втори път, защото е непроводим, че без дрезгавия му глас и без китарата, съсипваме впечатляващата ...

Наскоро открих още един шедьовър на литературата за най-малките, който можем да четем на български благодарение на издателство „Рибка“. В моето детство, което не беше особено скоро, но не беше и много отдавна, нямаше толкова красиви детски книжки, затова възторгът ми от „Диво“ на Емили Хюз сякаш се увеличава с всяко прелистване. Илюстрациите са толкова вълнуващи и притегателни, и така хармонично съпровождат текста, че просто не мога да се наситя да ги гледам. „Диво“ е разказ за момиченце, което незнайно как е попаднало в гората и е отгледано с много любов от животните, по животински. След години хората намират вече поотрасналото дете и го отвеждат в цивилизацията. Следва процес на опитомяване, който е и комичен, и трагичен, а развръзката може би ще изненада мнозина възрастни, но едва ли ще учуди най-малките. Емили Хюз с малко думи и брилянтни илюстрации успява да разкаже по забавен начин история, която е доста сериозна в ядрото си. Кара ни да се замислим за същността на всеки чове...