Десет апашки, пиратски и други роли на поета Володя Висоцки
Появил се на 25 януари 1938 г. в Москва. Отлетял на 25 юли 1980 г. На 42 г. Ех, Володя, все не так, все не так, как надо...
На два пъти влизах в невъзможните роли на Висоцки – първият път през 1984 г., когато три-четири месеца, всяка нощ, бдях упорито над стиховете му, в опита ми да обхвана необхватното – да ги накарам да зазвучат с неговия горест глас и на български. Част от най-сполучливите ми опити влязоха в „Нерв“, първата му книга издадена у нас. Вторият път – вече през 1990 г., пак се гмурнах в лавата на словото му, отново дълго си блъсках главата в стената на мощната му руска реч. Тези мои главоблъсканици се появиха в „Завръщане“, в сборника на Висоцки със стихове и проза.
„Нерв“ беше посрещнат доста нервно, но мълчаливо от партийно-класовата литературна критика. Но най-страстните му поклонници, обявиха нас, преводачите му, в „пълна некрофилия“. Обвиниха ни, че го убиваме за втори път, защото е непроводим, че без дрезгавия му глас и без китарата, съсипваме впечатляващата му харизма. И още – Володя трябвало да се слуша и чете само в оригинал, а който не схваща нюансите, намеците му, подтекстовете, не разбира злободневните му метафори, играта му на думи, апашкия жаргон, нека ходи на частни уроци по руски...
После масовият обществен интерес към непокорния бард се стопи... И каторжният египетски труд, вложен в тези преводачески неволи, сякаш отиде на халост. Може би защото, както повечето неща, създавани в соца, и тези претворени и преразказани състояния на В.В. се превърнаха в ненужни никому словесни вещи. Днес новите българи не разбират и дума на руски. Но въпреки тях, ние, старите пушки, поне два пъти в годината – през януари и юли, палим по една свещ, голяма колкото факел, в памет на явлението Висоцки. Защото в цялата славяноезична поезия няма друг, който толкова успешно да е играл /в двата смисъла/ превъплъщенията на ветеран от фронта, на хулиган, на пират, на апаш, на лирик, на глупак-антисемит, на авиатор, на картоиграч, на гвардейски офицер, отиващ за честта си на дуел, на съсед – завистник.... Общо над 600 различни състояния, които са прекалено много за един къс, едва 42 годишен земен път.
И аз два пъти в годината посягам към вехтите си преводи. Благодаря на Бога, че с Негова помощ и вложения ми в тях младежки, калпазански хъс, те са се превърнали в малки частици от мощния дух на Поета, и чрез тях този Дух, макар и частично, възкръсва...
Когато Володя, пееше, той умираше. Когато играеше Хамлет, той не са раздвояваше, а се събираше. А когато играеше себе си – денонощно се самоубиваше. За да не позволи на властта да стори от него поредното си жертвоприношение.
Румен Леонидов
„Нерв“ беше посрещнат доста нервно, но мълчаливо от партийно-класовата литературна критика. Но най-страстните му поклонници, обявиха нас, преводачите му, в „пълна некрофилия“. Обвиниха ни, че го убиваме за втори път, защото е непроводим, че без дрезгавия му глас и без китарата, съсипваме впечатляващата му харизма. И още – Володя трябвало да се слуша и чете само в оригинал, а който не схваща нюансите, намеците му, подтекстовете, не разбира злободневните му метафори, играта му на думи, апашкия жаргон, нека ходи на частни уроци по руски...
После масовият обществен интерес към непокорния бард се стопи... И каторжният египетски труд, вложен в тези преводачески неволи, сякаш отиде на халост. Може би защото, както повечето неща, създавани в соца, и тези претворени и преразказани състояния на В.В. се превърнаха в ненужни никому словесни вещи. Днес новите българи не разбират и дума на руски. Но въпреки тях, ние, старите пушки, поне два пъти в годината – през януари и юли, палим по една свещ, голяма колкото факел, в памет на явлението Висоцки. Защото в цялата славяноезична поезия няма друг, който толкова успешно да е играл /в двата смисъла/ превъплъщенията на ветеран от фронта, на хулиган, на пират, на апаш, на лирик, на глупак-антисемит, на авиатор, на картоиграч, на гвардейски офицер, отиващ за честта си на дуел, на съсед – завистник.... Общо над 600 различни състояния, които са прекалено много за един къс, едва 42 годишен земен път.
И аз два пъти в годината посягам към вехтите си преводи. Благодаря на Бога, че с Негова помощ и вложения ми в тях младежки, калпазански хъс, те са се превърнали в малки частици от мощния дух на Поета, и чрез тях този Дух, макар и частично, възкръсва...
Когато Володя, пееше, той умираше. Когато играеше Хамлет, той не са раздвояваше, а се събираше. А когато играеше себе си – денонощно се самоубиваше. За да не позволи на властта да стори от него поредното си жертвоприношение.
Румен Леонидов
Случай
Пак снощи в ресторанта се заврях -
там казаха ми с хумор, етикетно:
пий водка, яж хайвер, че изветря...
Дошъл е шеф по делото ракетно!
И друг път помня - с водка зареден,
но без да знам какво в бокала блика,
към масата на други устремен,
отивах, ако някой ме извика.
Но гостът - горд е като Ришельо,
надут подобно папа в древен скеч е...
Та той е шеф на дом за облекло -
какъв ти тук засекретен ракетчик!
Но Тя е с мен - с резервни струни, шест.
И аз съм горд, че също съм на мода:
науката привлича всички днес,
но и китарата влече народа.
Аз пих на екс и чашата строших!
И грабнах грифа - край на всяка скука!
Аз свойте три акорда проверих
и здраво се запих по таз наука.
Аз пеех и си мислех: гледай ти!
Уж сьомгата в реките не играе,
а бол хайвер!.. Ученият лети
из космоса - и в парсеки мечтае.
И с вид, че се вживява в песента,
притиснал нежно дамата до него,
директорът съвсем се размечта
как пак ще смае своите колега.
По-късничко, у тях, ми каза той
(и тайно пак касетката обръща):
- От днеска моят дом е вече твой!
- Мой дом е вече твойта Модна къща?!
И скъсах струните нарочно аз,
тъй писна ми от тоя самозванец.
- Ще дойда пак, разбира се, у вас,
но само ако има марсианец.
И тръгнах в утрото като старик.
Пързаляха се покрай мен дечица.
И първият прилежен ученик
пак бързаше към своята шестица.
Да, има правда... Квото да речеш,
все първите шестици получават!
Не трябва ти при чужди да се вреш,
повикат ли те - да се отзоваваш.
Пак снощи в ресторанта се заврях -
там казаха ми с хумор, етикетно:
пий водка, яж хайвер, че изветря...
Дошъл е шеф по делото ракетно!
И друг път помня - с водка зареден,
но без да знам какво в бокала блика,
към масата на други устремен,
отивах, ако някой ме извика.
Но гостът - горд е като Ришельо,
надут подобно папа в древен скеч е...
Та той е шеф на дом за облекло -
какъв ти тук засекретен ракетчик!
Но Тя е с мен - с резервни струни, шест.
И аз съм горд, че също съм на мода:
науката привлича всички днес,
но и китарата влече народа.
Аз пих на екс и чашата строших!
И грабнах грифа - край на всяка скука!
Аз свойте три акорда проверих
и здраво се запих по таз наука.
Аз пеех и си мислех: гледай ти!
Уж сьомгата в реките не играе,
а бол хайвер!.. Ученият лети
из космоса - и в парсеки мечтае.
И с вид, че се вживява в песента,
притиснал нежно дамата до него,
директорът съвсем се размечта
как пак ще смае своите колега.
По-късничко, у тях, ми каза той
(и тайно пак касетката обръща):
- От днеска моят дом е вече твой!
- Мой дом е вече твойта Модна къща?!
И скъсах струните нарочно аз,
тъй писна ми от тоя самозванец.
- Ще дойда пак, разбира се, у вас,
но само ако има марсианец.
И тръгнах в утрото като старик.
Пързаляха се покрай мен дечица.
И първият прилежен ученик
пак бързаше към своята шестица.
Да, има правда... Квото да речеш,
все първите шестици получават!
Не трябва ти при чужди да се вреш,
повикат ли те - да се отзоваваш.
www.fakel.bg
Comments
Post a Comment