Дамян Дамянов: Бъдещето е на книги за възрастни с илюстрации

Разговарям с художника и илюстратор Дамян Дамянов, който отговаря за художественото оформление на книгите в издателство "Сиела". Акцентът в срещата ни са са 3D фигурките за "Малкият принц" и новата тенденция, при която се налагат илюстрации и в книги за възрасни - примерерът - едни от най-новите заглавия на издателството - "Мисия Татко" и "Хиляда и една нощ".

Как ти се струват тези тови деца, вече пораснали, и живеещи своя живот в книжарниците?

След като приключа даден проект, избягвам да го разглеждам, защото виждам несъвършнствата в дадена корица или илюстрация. Това е проблем при много творци.

Разкажи ни за „Малкият принц”.

„Малкият принц” беше много предизвикателен проект, на който отговорихме на тенденцията за масово преиздаване на тази книга, след като паднаха правата за нея. Идеята беше изданието на „Сиела” да се различава от всички други и да погледне на нея по нов начин, адекватен на епохата, в която живеем начин. Разбира се с уговорката, че не искам искам уронвам ничий престиж или по някакъв начин да подменя известните илюстрации на Екзюпери с нови. Поради тази причина прибягнах до класиката. Винаги съм изпитвал респект към хората, които правят нещо в триизмерен образ, а удоволствието да видиш нещо такова, излязло от ръцете ти е много различно и незаменимо. Смея да твърдя, че постигнах визия, отговаряща на времето, в което живеем и в динамиката на образите.

От какви материали направи 3D фигурките?

Такова нещо правя за първи път. Постоянно се оглеждах навсякъде около мен като клошар и събирах какви ли не неща – от коркови тапи, карфички, клечки за зъби до крушка от мигач на автомобил, който след това превърнах в фенера на фенерджията. Изработеният по този начин скелет на фигурите, надградих отгоре с един вид пластелин, който съхне много бързо. По тази причина фигурките се получиха с много експресивно въздействие. Друго нещо, което се получи като реверанс към самия Екзюпери, в началото книгата започва с реплика на неговите рисунки. Само, че те са нарисувани на тефтерчето на пилота, който ги рисува и ги показва на своя нов приятел в пустинята.

Каква е съдбата на пластиките, след като книгата вече е в книжарниците?

В момента съм ги скрил от поглед в кашони и чакат следващата си изява. Ще издам, че тя ще се състои през ноември, на едно ново място, на което планирам на направя изложба.

Кое ти беше по-трудно – самата задача или сглобяването на фигурките?

Целият проект - никога досега се бях правил подобно нещо и тъй като аз не обичам да се повтарям, опитвам във всеки нов проект да използвам различни пластични средства, нови способи и стилистика. Тук имаше много фактори, които се наслоиха и направиха задачата ми наистина трудна, като започнеш от „Какво ще кажат хората сега?”, „Колко точно ще ме мразят?” и стигнеш до това, че „Малкият принц” е едно от най-превежданите произведения в световен мащаб и с него не бива да се прави никакъв компромис, трябва да се направи само най-доброто.

Да погледнем и другите две нови книги – „Мисия Татко” и „Хиляда и една нощ”.

 „Мисия Татко” е нещо съвсем различно. Това са един много сладки съвети за бъдещи и настоящи татковци за това не само как да отглеждаме едно дете и за проблемите, с които се сблъсква родителя, когато детето е малко, но и със съвети за възпитанието изобщо. Двамата автори, Симеон Колев и Жюстин Томс, споделят личния си опит, което прави книгата не само много практична, но и забавна. От нея родителите ще научат интересни „техники”, бих казал, за различни ситуации, като например „Как да оставим играчки под коледната елха”, „Как да купуваме и как да не купуваме” пи. В „Мисия Татко” илюстрациите са много простички, натоварени с идея и с виц.

„Хиляда и една нощ” е съвсем в друга посока. Как успяваш творчески да прескочиш от едното в другото?

Това е нов прочит на приказките от ливанската писателка Ханан ал-Шейх, която е разказала любимите ни приказки по начин, по който не ги познаваме. В тях не са спестестени еротизма, агресията и кръвта, а историите са разказани много убедително. Тук подходът ми към илюстрациите беше подобен на този в „Малкия принц” – графичен и изчистен като се опитах да въплътя еротиката.

С "Хиляда и една нощ" налагаме нов подход в книгоиздаването, в който имам щастието да участвам. Издателят разбира все повече, че книгите, които участват в свирепата конкуренция на книгоиздаването, трябва да бъдат много атрактивни, занимателни и интересни. Не можем да си представим, че ще отворим първата страница и в нея ще има само текст. Разбира се остава трудността, че илюстрацията трябва да бъде съобразена с текста и по никакъв начин да не го неглижира или пък да му пречи. Бъдещето е на книгите за не само за деца, но и за възрастни, в които текстът и илюстрациите са в хармония, така че да се получи един краен качествен продукт.

Джадала Мария

www.kafene.bg