Внезапна белота


Внезапна белота. Изведнъж просветля. Една снежинка целуна окото ми. Тя е светла, но самотна сред студените си посестрими. И може би търси малко топлина. Затова неслучайно избра спокойствието зад завесите на клепачите. Окото ми я приюти.

Но само за миг. След това тя стана топла, прозрачна сълза. И се стече по миглите. В какво се превърна? В полускреж? В полусълза? Или - и в двете заедно? Загадка. Обаче, без нейния допир, белотата на зимния ден не е вече същата.

Това е всичко. Превъплъщенията на една снежинка, силно наподобяваща на неочаквано наваляла любов.


link

Comments

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга