Daffie`s Spot


Еее, здрасте, как си народеее! Многу гурешту ляту са уформя, нали? и Докат другите са пършат у къштите си, ас са пека ф ротното Амбарефо, дето са плиска Тиренску муре и прафя тен. Скоро ша пусна и снимки отдам!
Мойте лубими кукошчици Илария, Реджинела, Массима и Франческа имат рушден ден и ний го праснуфахме с тях! Еех, че весилба беше ... ! Те коткодякаха и кълфяха, ас са радфах. Саму дето ф един моменд коткодякането им ми са прилича на тофа на леля Митра от нажия фхот. Напрафо не можеш да ги расличиш! Тя сфучи точно кат тях!



Ето и фото от штастлифото сабитие! Убичам фи, момичита, много! Да сте шифи и сдрафи! Бес вашто коткодякане са каде сме! 

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга

Image
Отбелязваме 97 години от рождението на писателя Веселин Ханчев се ражда на днешната дата, 4 април, през 1919 година в Стара Загора. Завършва право в Софийския университет през 1941-ва и още като студент става литературен уредник във в. „Литературен глас“. В последствие е началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София. Както много други наши видни поети и писатели, завършили право, Ханчев гради успешна литературна кариера с реализация и в театъра. Той е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–1964 г.) и Париж (1964–1966 г.). Писателят сътрудничи на вестниците „Час“ и „Литературен глас“, а след 1944 г.— на всички периодични литературни издания. Веселин Ханчев е автор на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“ и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда френски и руски поети. Същевременно негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънс
Read more