България чества 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост
На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден отбелязваме националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Светите братя Кирил и Методий.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на паметта на двамата книжовници на 22 май 1803 г. в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на родолюбеца Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е подбран случайно от Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
11 май продължава да се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
Глаголицата е първата славянска азбука. Името й идва от думата глаголъ „дума“. Според филолози и изследователи на славянската писменост има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век. Глаголицата е оригинална азбука – това личи по облика на буквите, техният състав и начинът на тяхната подредба показват, че създателите на тази азбука са познавали различни буквени системи.
За глаголицата пише „Черноризец Храбър“, чието „Сказание за буквите“ свидетелства, че азбуката е била създадена от Константин-Кирил Философ.
За св. Кирил пише в Похвалното си слово и Климент Охридски:
„Но коя уста може да се предаде сладостта на неговото учение? Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тези уста по-светла от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тези богогласни уста се напоиха жадуващите за разум божи. Чрез тях се насладиха мнозина, приемайки жизнена храна. Чрез тях бог обогати с благоразумие много народи, за които бе изпратен този нов апостол.“
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на паметта на двамата книжовници на 22 май 1803 г. в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на родолюбеца Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е подбран случайно от Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
11 май продължава да се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
Глаголицата е първата славянска азбука. Името й идва от думата глаголъ „дума“. Според филолози и изследователи на славянската писменост има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век. Глаголицата е оригинална азбука – това личи по облика на буквите, техният състав и начинът на тяхната подредба показват, че създателите на тази азбука са познавали различни буквени системи.
За глаголицата пише „Черноризец Храбър“, чието „Сказание за буквите“ свидетелства, че азбуката е била създадена от Константин-Кирил Философ.
За св. Кирил пише в Похвалното си слово и Климент Охридски:
„Но коя уста може да се предаде сладостта на неговото учение? Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тези уста по-светла от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тези богогласни уста се напоиха жадуващите за разум божи. Чрез тях се насладиха мнозина, приемайки жизнена храна. Чрез тях бог обогати с благоразумие много народи, за които бе изпратен този нов апостол.“
Comments
Post a Comment