КАМБАНА ОТ СТИХОВЕ

Може днес да не дишам по детски в окъпан следобед,
но очите ми следват на времето тънката кожа
и това, как по облачен шепот, подписал се горе,
си отива завоят небесен – дъгата възможна.

По прозорец и слънцето вчера събираше песен,
а жасмини догаряха в стих от вселенски градини.
На мълчание тайните скривах в живота унесен.
От усмивка на ириси литвам след дългата зима!

Ако блеснат по изгрев в далечното цветни графити,
ще помисля Помпей, че възкръсва в картината земна.
По етажи на нощи, звездици редят смях открито
и зачеват поляните с макове – къщи вълшебни.

Ти наричаш ме цвете, когато ме гледаш в очите
(никой в мен не успя да намери следата дъждовна),
а когато днес в шепот гальовен изричаш тревите,
вдишваш мен и камбана от стихове, сякаш неволно.

Любовта е единствена стая, в която се ражда
светлината за пътя просторен към следващ следобед
и след днешния дъжд, превалял за поредната жажда,
неродено детето ни в стих ще рисува в нас пролет!

Ивелина Цветкова