Освен музиката, обичам и тишината



В интервю пред „24 часа“, Лили Иванова тълкува и успеха на последния си албум – „Поетът“.

„Причината за това е може би, че винаги поднасям нещо различно, нещо ново. Харесвам предизвикателствата и обичам да вървя напред. Признанието, което получи „Поетът” от публиката, е много важно за всички, които работиха по него – казва изпълнителката. – Моята компания е продуцент и организатор на целия процес по издаването както на диска, така и на плочата. И въпреки че всички непрекъснато се оплакват, че е трудно и няма пазар за българска музика, аз правя това, в което вярвам, и инвестирам без компромиси. Оказа се, че има публиката, която оценява тези усилия. Същото се отнася и до концертите.“


... - Г-жо Иванова, избрахте за единствения си концерт в София за годината зала в Студентски град, изключително посещавана само от студенти. Направихте го от предизвикателство към младите и към себе си или?

- Това е сцената на клуб “Джой Стейшън” – един от малкото клубове в София на изключително професионално ниво като условия и атмосфера за изпълнение на музика на живо. С групата ми сме имали няколко концерта там и сега отново бяхме поканени за участие.

- На какво се дължи тиражният успех на последния ви албум “Поетът”?

- Този въпрос трябва да го зададете на публиката. Освен диск издадох и грамофонна плоча, която, доколкото знам, се реализира добре. Причината за това е може би, че винаги поднасям нещо различно, нещо ново. Харесвам предизвикателствата и обичам да вървя напред.

Признанието, което получи “Поетът” от публиката, е много важно за всички, които работиха по него. Моята компания е продуцент и организатор на целия процес по издаването както на диска, така и на плочата. И въпреки че всички непрекъснато се оплакват, че е трудно и няма пазар за българска музика, аз правя това, в което вярвам, и инвестирам без компромиси.

Оказа се, че има публиката, която оценява тези усилия. Същото се отнася и до концертите. ... 

НИКОЛАЙ МОСКОВ



Comments

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга