Мистерията е по-привлекателна от реалността

Слово за световния бестселър „Мистерията на българските стенописи. Да докоснеш Бога“

Мистерията е по-привлекателна от реалността. Двете авторки, които чудесно знаят значението на предлозите в българския език, са написали в заглавието „Мистерията НА българските стенописи”, а не „Мистерията (изобразена - по подразбиране) В българските стенописи”. Защо? И защо са предпочели понятието „мистерия”, а не „тайнство” или „сакраментум”? Много по-наукообразно би звучало. Не подсказва ли заглавието, че Веселина Вачкова и Мариана Шабаркова-Петрова са поели път, който да ги отведе до тайните на някаква скрита Мистерия, за които ние читатели се досещаме.
Може би поради тази причина приех да говоря на представянето на Мистерията на българските стенописи. Да докоснеш Бога, защото съм изкушена от историята на идеите за отношението човек - бог, божествено. „Мистерията на българските стенописи. Да докоснеш Бога“, публикувана от издателство „Инле”, е книга, разказваща (именно разказваща!, а не информираща!) живота на идеи, въплътени в образи. Разказ, здраво стъпил на солидни теологически, исторически, култорологични и изкуствоведски знания. За много хора днес, както за живелия през VІ век св. Григорий Двуеслов, стенописите са „библия за неграмотни”. Авторките не са съгласни с това определение и увлекателно развиват своите доводи, че изображенията разкриват развиващ се свят, който е в непрекъсната връзка с писаното канонично и неканонично слово, с представите и културната памет на християните както на Изток, така и на Запад от най-ранните векове, та до днес.
Това е една необичайна книга, зад която стоят години изследвания на текстове, изображения и културно-исторически контекст. Книгата е предизвикателство за въображението, особено в илюстративната част, където с цвят се насочва вниманието на читателя към стенописите от българското културно пространство. Прекрасно написаният текст може да се чете просто за удоволствие, за да се научат куп любопитни факти за християнската вяра и образност. Далеч по-интригуващо е обаче четенето с молив в ръка заради отворените теми, изискващи продължение и подсказани и изказани хипотези.

„Главните действащи лица” в книгата на Веселина Вачкова и Мариана Шабаркова-Петрова са образите в храма, които българите са съзерцавали през вековете. Но не си представяйте текст-описание и иконографски анализ на стенописи в знайни и вече отдавна забравени храмове, придружен с илюстрации, текст, пропит от фалшиво смирение. Цялостното представяне на Бога и свещените образи е постигнато чрез изследване на генезиса на допълващите се писано слово и образ с неотклонен поглед към Човека. А той крачи по своя път и поема на Изток или на Запад и проследяването и сравняването на общото и отликите в представата му не само за Иисус, а и за всички свещени персонажи е майсторски описано от авторките. Те „превеждат“ и обясняват вложените метафорични послания в образите на героите на Свещената история на християните и тяхното развитие през вековете.
Текстът е организиран в три глави, с акцент върху трансформациите, които изживява вярващия от доближаването и докосването до Бога – „Хора богоносци и докосващи Бога”, „Докосването на Бога до Човека според Ерминиите и в българската иконографска традиция” (инверсията не е случайна!) „Слово и образи”, Въведение и Заключение. Проследяването на постепенното отделяне на Изтока и Запада по отношение на представите за божественото и метафоричната образност, сравнителният изкуствоведски и теологичен анализ не премълчават ролята на културната памет за предхристиянското наследство.

Спецификите в някои български стенописи, които авторките майсторски открояват от православната и от католическата традиция, са всъщност за мен голямата Мистерия. Защото ако мистерията в християнската традиция, иначе казано тайнството или сакраментума, е получаването на божествената благодат чрез ритуали за едни и чрез по-висшата форма – чрез усилията на всеки вярващ да достигне Спасението, то ритуалите и образите са инструментариумът на вярата, които дават възможност на вярващия да се възвиси към Бога.
Но да се върнем на голямата, скритата, Мистерия в книгата – защо българската традиция предпочита и образно интерпретира по своеобразен начин липсващите теми в Светото писание като Слизането в Ада, Възнесение Богородично, Песоглавия Христофор, Крилатите Богородица, Йоан Кръстител и св. Емануил, антропоморфните извори на р. Йордан ... и редица детайли в изображенията. Разбулването на тази голяма Мистерия, скрита зад теологично обоснованата Мистерия, за нас българите е от голямо значение, за да разберем сами себе си. Началото на откриването на отговорите е поставено в книгата – историческата съдба и културната памет, скътала античното наследство в представите за божественото като образи и, бих добавила, като ритуали, съхранени в християнския фолклор, нещо, което се е случило през Средновековието – дали това не е богомилството, и погледът на Запад и на Изток, пречупен през това собствено светоусещане за отношението на Човека с божеството и въздигналите се до него. Мистерията на разкриването на Голямата Мистерия НА българските стенописи ще продължи във втората книга Историята И свещената история. Съюзът И, вярвам разбирате, вече подсказва, че ни очаква сваляне на поредното було от света на позабравените български образи-съкровища, за да разберем душата на нашите предци. Питам се, дали тя не е крилата като златокрилия Ерос – разбирайте ЛЮБОВ-енергия за сътворение, без която не би съществувал света на българина.

Книгата е писана именно с енергията на златокрилата любов към стремежа за съвършенство, за да може да се достигне и докосне Бога. Малко са научните книги от български автори, които са завладяващи, без от това да губи научното изследване. Тази книга, убедена съм, че и подготвяната за печат втора част, ако се публикува на английски, ще е световен бестселър.

проф. Валерия Фол
www.fakel.bg