Автори, участващи в програмата на Софийския международен литературен фестивал 2015
Женя Димова
8 декември, вторник, 16:00 – 17:00, Мраморно фоайе НДК, (етаж 2)
Женя Димова (1965, Плевен) От тригодишна възраст живее в град Казанлък. Тук завършва средно образование, има семейство и две деца. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски" през 2008 г., специалност "Българска филология". Започва да пише през 1997 г. след едно трагично събитие в живота й. Има издадени пет книги с поетични текстове - "Залите на пролетта" (1998), "Невидими намерения" (2000, Изд.„Захарий Стоянов”), "НеОбичаЙно"(2003, ИК „Жанет 45”), „Киприада” 2009г /Изд. „Янита-ЯС”/., „Богът на ежедневието” 2014 г./Изд. „Янита-ЯС”/ ; един сборник с разкази "Сезонът на видимостта" /2000 г., Изд.”Йомита”/ и един роман „Ела и съдините” 2010 г., ИК „Жанет 45”.
Носителка е на награда от конкурса за разказ "Рашко Сугарев", Пловдив (2000); втора и първа награда от националния конкурс за поезия "Магията любов" Казанлък (2001; 2002г.); трета награда от конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2004), отличавана е с призове и в други конкурси - за хайку-поезия, за криминален разказ в "Литературен вестник", а сборникът с разкази "Сезонът на видимостта" взима голямата награда от конкурса "Светлоструй" (2003) в с. Щръклево, Русенско. Публикува в различни национални и регионални издания. Член на Сдружение на български писатели от 2003 г., Председател на Сдружение "Кула"-Казанлък, издаващо едно от най-старите литературни списания в страната – сп. „Кула”.
> Представяте себе си в три изречения?
Тих човек съм, опитвам да се преведа през света и вярвам, че думите помагат – и в трудните, и в красивите мигове. Живея в Казанлък. И пиша.
> Кога написахте първия си текст?
След юли 1997 г., когато през личната скръб пред мен се отвори и всемирната. Внезапно се оказа, че имам много неща да осмислям. Думите дойдоха на помощ, без да съм ги викала.
> А кога започнахте да възприемате себе си като писател?
Много личен въпрос, изисква и откровен отговор. През 2000 г. си купих – с голяма тръпка и очакване – есеистичната книга „Собствена стая” на Вирджиния Улф и пожелах и за себе си подобно пространство. Нали знаете теорията на писателката, че за да се реализира в творчеството, жената има нужда от годишна рента и собствена стая? Тогава в най-смелите си представи съм си казала, че един ден книгите ми ще стоят до нейните в книжарницата. Случи се (без, разбира се, да съизмервам нещата), с романа ми „Ела и съдините” десет години по-късно. И в сп. Съвременник от 2012 г. стиховете ми бяха редом с разказите на английската писателка, беше ми втори личен повод за радост. Сега нещата са много по-спокойни.
> Защо продължавате да пишете?
Все още това е моята способност да отреагирам на всяко житейско събитие. Това е за поезията. А в прозата – историите идват и чакат да бъдат разказани.
> Какви са очакванията ви от фестивала и неговата публика?
Непознати /иначе/ хора да се видят и да си кажат познати неща. По непознат начин.
>Какво е най-характерното, според вас, за съвременната българска/световна литература?
Не се наемам да правя представителна характеристика. Мога да кажа какво харесвам аз като читател. Предпочитам успокоената страст на писането. Книги, написани под червената светлина на емоциите, не са сред четените от мен. Без красивите изключения, разбира се, и в поезията, и в прозата. Обичам да чета автори, чиято повърхност е абсолютно спокойна, дори неподвижна. И да навлизам постепенно в дълбоките, умни води на текста. Последната такава книга, която прочетох, беше на една от любимите ми индийски авторки Джумпа Лахири - „Непривична земя”.
> Как бихте описали (някои от) думите тъга, страст, гняв и нежност?
Тъга: Ако Бог е решил да отвори очите ти, от тях потичат сълзи.
Страст: ...обичах когато не хвърляше шапката на страстта си
а само докосваше периферията ѝ с двата готови пръста
в присъствието на други хора.
Из „Необичайно”
Гняв: Чувство, което изяжда децата си
на едри и бързи хапки.
Нежност: В слънчев ден лицето човешко любовно подложено
под Светите небесни шепи.
Женя Димова (1965, Плевен) От тригодишна възраст живее в град Казанлък. Тук завършва средно образование, има семейство и две деца. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски" през 2008 г., специалност "Българска филология". Започва да пише през 1997 г. след едно трагично събитие в живота й. Има издадени пет книги с поетични текстове - "Залите на пролетта" (1998), "Невидими намерения" (2000, Изд.„Захарий Стоянов”), "НеОбичаЙно"(2003, ИК „Жанет 45”), „Киприада” 2009г /Изд. „Янита-ЯС”/., „Богът на ежедневието” 2014 г./Изд. „Янита-ЯС”/ ; един сборник с разкази "Сезонът на видимостта" /2000 г., Изд.”Йомита”/ и един роман „Ела и съдините” 2010 г., ИК „Жанет 45”.
Носителка е на награда от конкурса за разказ "Рашко Сугарев", Пловдив (2000); втора и първа награда от националния конкурс за поезия "Магията любов" Казанлък (2001; 2002г.); трета награда от конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2004), отличавана е с призове и в други конкурси - за хайку-поезия, за криминален разказ в "Литературен вестник", а сборникът с разкази "Сезонът на видимостта" взима голямата награда от конкурса "Светлоструй" (2003) в с. Щръклево, Русенско. Публикува в различни национални и регионални издания. Член на Сдружение на български писатели от 2003 г., Председател на Сдружение "Кула"-Казанлък, издаващо едно от най-старите литературни списания в страната – сп. „Кула”.
> Представяте себе си в три изречения?
Тих човек съм, опитвам да се преведа през света и вярвам, че думите помагат – и в трудните, и в красивите мигове. Живея в Казанлък. И пиша.
> Кога написахте първия си текст?
След юли 1997 г., когато през личната скръб пред мен се отвори и всемирната. Внезапно се оказа, че имам много неща да осмислям. Думите дойдоха на помощ, без да съм ги викала.
> А кога започнахте да възприемате себе си като писател?
Много личен въпрос, изисква и откровен отговор. През 2000 г. си купих – с голяма тръпка и очакване – есеистичната книга „Собствена стая” на Вирджиния Улф и пожелах и за себе си подобно пространство. Нали знаете теорията на писателката, че за да се реализира в творчеството, жената има нужда от годишна рента и собствена стая? Тогава в най-смелите си представи съм си казала, че един ден книгите ми ще стоят до нейните в книжарницата. Случи се (без, разбира се, да съизмервам нещата), с романа ми „Ела и съдините” десет години по-късно. И в сп. Съвременник от 2012 г. стиховете ми бяха редом с разказите на английската писателка, беше ми втори личен повод за радост. Сега нещата са много по-спокойни.
> Защо продължавате да пишете?
Все още това е моята способност да отреагирам на всяко житейско събитие. Това е за поезията. А в прозата – историите идват и чакат да бъдат разказани.
> Какви са очакванията ви от фестивала и неговата публика?
Непознати /иначе/ хора да се видят и да си кажат познати неща. По непознат начин.
>Какво е най-характерното, според вас, за съвременната българска/световна литература?
Не се наемам да правя представителна характеристика. Мога да кажа какво харесвам аз като читател. Предпочитам успокоената страст на писането. Книги, написани под червената светлина на емоциите, не са сред четените от мен. Без красивите изключения, разбира се, и в поезията, и в прозата. Обичам да чета автори, чиято повърхност е абсолютно спокойна, дори неподвижна. И да навлизам постепенно в дълбоките, умни води на текста. Последната такава книга, която прочетох, беше на една от любимите ми индийски авторки Джумпа Лахири - „Непривична земя”.
> Как бихте описали (някои от) думите тъга, страст, гняв и нежност?
Тъга: Ако Бог е решил да отвори очите ти, от тях потичат сълзи.
Страст: ...обичах когато не хвърляше шапката на страстта си
а само докосваше периферията ѝ с двата готови пръста
в присъствието на други хора.
Из „Необичайно”
Гняв: Чувство, което изяжда децата си
на едри и бързи хапки.
Нежност: В слънчев ден лицето човешко любовно подложено
под Светите небесни шепи.
www.literaryfest.org
Женя Димова
... Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата й, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето й милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново… Мога, но не искам. […] През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, тайната бучка в тялото ми, златния пирон, благодарение на който крача през света, но който не ми позволява по-свободни движения, който сковава дори самата мисъл за движение различно от това само да продължавам, или... Или какво!?
Из романа „Éла и съдините“
Романът „Éла и съдините“ е психологическа хроника на драмата, в която дъщерята усеща атавистичен порив да повтори свободния избор на майката. Но ужасът от лекотата, с която може да разкъса хармонията на детските си спомени, парализира волята й. Неразбулената тайна за взаимната търпимост/нетърпимост между световете на жената и майката открехва вратата за най-леко достъпното – никога да не стигнеш до възможността сам да понесеш сблъсъка на тези два свята.
Невъзможно за обяснение, бягството на майката изглежда в очите на детето скъсване с естествения ход на живота. Ела разбира, че оставайки в реалния свят, тя няма сили, а и възможност, да отмъсти. Отнетото й правото на избор в един естествен свят, я лишава завинаги от достоен изход... За нея всеки пълноценен миг заслужава осъдителната оценка на протичащото време.
И тя се завръща там, където ще търси истината за чуждия живот, след като не е открила същността на собствения – на мястото на „престъплението“. Била е свидетел, после жертва и като не стига по-далеч, чрез възпроизвеждане на историята иска да се върне в по-удобната поза на свидетел.
books.janet45.com
Георги Господинов
12 декември, събота, 13:00–14:00, 18:00–19:00, Мраморно фоайе НДК, (етаж 2)
13 декември, неделя, 11:00-12:00, Мраморно фоайе НДК, (етаж 2)
Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург, един от най-четените и превеждани български автори по света. Автор е на книги с поезия, последната от които е антологията Балади и разпади.
Неговият Естествен роман е публикуван на 23 езика. Получава отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън.
Книгата с разкази И други истории е номинирана за най-престижната световна награда в жанра Франк О Конър. Романът “Физика на тъгата” (Жанет 45, 2012), печели няколко национални награди за литература, включително за Български роман на годината, а през 2014 г. е номиниран за четири международни награди – Грегор фон Рецори, връчвана от общината на Флоренция Стрега Еуропео наградата на Haus der Kulturen der Welt (Берлин) и наградата Bruecke Berlin (LCB).
През 2015 г. издава детската книга Сватби на животни и неща в съавторство с дъщеря си Рая Господинова.
13 декември, неделя, 11:00-12:00, Мраморно фоайе НДК, (етаж 2)
Георги Господинов (1968) е поет, писател и драматург, един от най-четените и превеждани български автори по света. Автор е на книги с поезия, последната от които е антологията Балади и разпади.
Неговият Естествен роман е публикуван на 23 езика. Получава отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън.
Книгата с разкази И други истории е номинирана за най-престижната световна награда в жанра Франк О Конър. Романът “Физика на тъгата” (Жанет 45, 2012), печели няколко национални награди за литература, включително за Български роман на годината, а през 2014 г. е номиниран за четири международни награди – Грегор фон Рецори, връчвана от общината на Флоренция Стрега Еуропео наградата на Haus der Kulturen der Welt (Берлин) и наградата Bruecke Berlin (LCB).
През 2015 г. издава детската книга Сватби на животни и неща в съавторство с дъщеря си Рая Господинова.
Comments
Post a Comment