Защо електронните книги не могат изцяло да заместят хартиените си събратя
Преди около година и четири месеца всички ние с облекчение разбрахме, всички ние с облекчение разбрахме, че предсказанието на маите е било погрешно. 21.12.2012 дойде и си замина, така, както идва и си отива всяка година, и ние, бедните и угнетени човешки създания, продължихме живота си постарому. Радвайки се, че предсказанието се оказа лъжа, повечето от нас с лекота простихме на една солидна група „анализатори”, „писатели”, „продуценти” и „режисьори”, натрупали солидни богатства на гърба на милиарди хора, склонни да вярвят във всякакви мистерии и конспирации.
От няколко години насам ставаме свидетели на една друга истерия, коренно различна по съдържание, но подобна по мащаб, която продължава да буни духовете в бизнеса с книги. Веднага след като киндълът на Amazon, таблетите и смартфоните се появиха на пазара, знайни и незнайни „експерти” по целия свят се втурнаха в луда надпревара, която цели да ни внуши, че на книгата на хартиен носител, такава, каквато хората я познават от векове, дните и са преброени.
Различни проучвания в САЩ засега опровергават този апокалиптичен „край на хартиените книги” сценарий. Според проучването на Pew Research Center от 2012 година, целящо да открои основните тенденции по отношение на четенето, цели 88% от хората, които са прочели поне една електронна книга през изминалата година, също са прочели поне една и в хартиен формат. От своя страна, Асоциацията на американските издатели докладва, че хартиените книги остават изключително популярни и обичани в САЩ дори когато електронните книги в страната вече съставляват около 20% от целия пазар.
Защо прогнозите за края на хартиените книги се оказват подвеждащи? Кои черти на „истинската”, традиционната, хартиената книга, било то с меки или твърди корици, й помагат да не се предава пред електронния си еквивалент, който инак прави четенето по-евтино, по-удобно и по-гъвкаво? Струва ми се, че с наближаването на Световния ден на книгата, 23 април, едно кратко и бързо описание на само няколко от уникалните особености на книгата на хартиен носител ще ни помогнат да разберем една част от отговора на тези два въпроса.
В началото на двадесет и първи век постоянно слушаме, че живеем в епохата на интернет – т.е., във време, когато много дейности вече могат да бъдат извършвани както в реалния свят, така и по електронен път. Толкова много сме свикнали да боравим ежедневно с всякакви джаджи, толкова много те са навлезли в повече и по-малко интимни кътчета от нашия живот, че понякога дори забравяме, че все пак сме хора, а не машини. Имайки предвид, че хартиената книга, най-добрият приятел на милиони хора по цялото земно кълбо, ни предоставя безопасно убежище от все по-технологичната и механизирана околно среда, защо трябва да позволяваме този дар да ни се изплъзне от ръцете просто ей така? Има ли логика да унищожаваме един уникален културен инструмент, който векове наред е спомагал за колективния ни напредък като общество и който днес има силата да ни помогне да съхраним човешката си природа?
Някои веднага ще скочат и ще кажат, че развитието на технологиите е необратим процес и че всичко електроно изначално е по-добро, просто защото е по-модерно или по-ефективно. Електронното пазаруване става все по-популярно и вече се превърна в един от най-ярките символи на процесът на глобализация и отваряне на държавните граници с цел по-динамична търговия. По подобен начин онлайн банкирането ни дава възможност да спестим доста време като извършваме финансови преводи от вкъщи, а времето в този забързан свят е може би един от трите най-ценни ресурси заедно със здравето и парите.
В ярък контраст с електронното пазаруване, електронното банкиране и много други е-дейности, за които ефективността е най-важна, четенето не се поддава лесно на дигитализация заради неповторимата си природа. Когато четем книга, ние обичайно очакваме да разширим познанията си в дадена област от живота. Четенето обаче е дейност, която не се ограничава единствено и само до трупане на нови знания. Преди всичко, четенето е дълбоко емоционално преживяване. Поради простата причина, че технологиите изначално не могат да предават емоция, таблети и други подобни отнемат значителна част от обаянието на една книга. Докато Kindle и таблетите ни позволяват да носим стотици книги със себе си, където и да пътуваме, те унищожават неповторимостта на всяка една отделна книга. Когато държа хартиеното копие в ръцете си, аз мога много по-ефективно да се потопя както в сюжета на книгата, така и в историята на нейното създаване, мога да я усещам с ръцете си, мога истински да се зарадвам на оформлението и на корицата; с други думи, мога да усетя магията на всяка книга поотделно.
Освен като източник на информация и удоволствие, книгата играе значима роля в социалното ни съществуване. В хартиен или електронен вариант, книгата понякога води до десетки неочаквани запознанства, а нерядко и до истински приятелства между хора с идентични възгледи и интереси. Има обаче една съществена разлика между хартиените и електронните книги в това отношение: за да получим една хартиена книга, можем или да отидем до библиотеката, или до книжарницата, докато електронни книги си купуваме единствено и само по електронен път. Иначе казано, хартиената книга, наред с всички библиотеки, читалища и книжарници, които я поддържат жива, създават значително повече и по-благоприятни условия да срещнем млади и стари книжни приятели.
Като млад и ненаситен читател, аз мога да прекарвам часове между прилежно подредените лавици в библиотеката на Американски университет в България, където следвам вече втора година. Рядко ходя до библиотеката, за да намеря точно определена книга. Вместо това, аз просто обожавам да бъда заобиколен от книги и постоянно да обогатявам списъка си с набелязани книги, които възнамерявам да прочета в по-свободните си дни. Пренасяйки се от фикция към научна литература, от една област на познанието към друга, аз успявам да презаредя батериите по средата на натоварения делник в униреситета. В свят, доминиран от електронни книги, аз, както и милиони други читатели, ще трябва да се лиша от едно от най-любимите си занимания – посещението на библиотека. Силно се съмнявам, че има човек на този свят, който може да си представи, дори за миг, че може да има реномиран университет без богата и добре обгрижвана библиотека – и без приятелски настроени библиотекари книгомани!
Електронните книги не могат напълно да заместят хартиените си събратя и поради една друга причина. Силата на литературата да обединява хора с различни културни, социални, политически и религиозни възгледи е най-очевидна по време на панаири на книгата и публични четения. Мащабни събития с международен характер като Франкфуртския или Лондонския панаир на книгата позволяват на писатели, редактори, издатели и читатели празнично да отбележат силата на писменото слово и магията на четенето. Именно по време на такива книжни събития най-върлите читатели могат да се докоснат до любимите си рицари на перото, да обменят мисли с тях и да се сдобият с копие на любимо четиво, лично подписано от автора. Повече от очевидно е, че без книги на хартиен носител, панаири на книгата и публични четения няма как да бъдат същите празници, каквито са днес.
Изхождайки от личната си позиция, аз съм убеден, че има още един аспект, в който хартиената книга несъмнено превъзхожда електронната – първата може да бъде изключително стойностен подарък за близък човек с неповторима сантиментална стойност; електронната книга не може да пренесе дори и малка част от тази емоция. Независимо дали искаме да изненадаме роднина, приятел или просто познат, независимо дали поводът е рожден ден, имен ден, Коледа, Великден и прочие, една красиво опакована и надписана книга, специално подбрана според вкуса на получателя, е не просто подарък, а жест на внимание и любов към наш близък. Такъв подарък остава спомен за цял живот. Напротив, електронната книга никога не може да има същата стойност в дългосрочен план. Двадесет и трети април, световен ден на книгата, вече чука на вратата, което ще рече, че е крайно време да подберем правилната книга за правилния човек и да доставим безкрайна радост на онези, които обичаме или уважаваме.
Струва ми се, че Умберто Еко е успял най-добре да опише уникалността на книжното тяло със следните думи: „Книгата е като лъжицата, ножицата, чука, колелото. Веднъж изобретена, няма как да бъде подобрена.”
Даниел Пенев е на 20 години от гр. Кюстендил и е студент втора година в Американски университет в България, където изучава специалностите „Журналистика и масова комуникация“ и „Политология и международни отношения“. Определя четенето като едно от любимите си занимания.
От няколко години насам ставаме свидетели на една друга истерия, коренно различна по съдържание, но подобна по мащаб, която продължава да буни духовете в бизнеса с книги. Веднага след като киндълът на Amazon, таблетите и смартфоните се появиха на пазара, знайни и незнайни „експерти” по целия свят се втурнаха в луда надпревара, която цели да ни внуши, че на книгата на хартиен носител, такава, каквато хората я познават от векове, дните и са преброени.
Различни проучвания в САЩ засега опровергават този апокалиптичен „край на хартиените книги” сценарий. Според проучването на Pew Research Center от 2012 година, целящо да открои основните тенденции по отношение на четенето, цели 88% от хората, които са прочели поне една електронна книга през изминалата година, също са прочели поне една и в хартиен формат. От своя страна, Асоциацията на американските издатели докладва, че хартиените книги остават изключително популярни и обичани в САЩ дори когато електронните книги в страната вече съставляват около 20% от целия пазар.
Защо прогнозите за края на хартиените книги се оказват подвеждащи? Кои черти на „истинската”, традиционната, хартиената книга, било то с меки или твърди корици, й помагат да не се предава пред електронния си еквивалент, който инак прави четенето по-евтино, по-удобно и по-гъвкаво? Струва ми се, че с наближаването на Световния ден на книгата, 23 април, едно кратко и бързо описание на само няколко от уникалните особености на книгата на хартиен носител ще ни помогнат да разберем една част от отговора на тези два въпроса.
В началото на двадесет и първи век постоянно слушаме, че живеем в епохата на интернет – т.е., във време, когато много дейности вече могат да бъдат извършвани както в реалния свят, така и по електронен път. Толкова много сме свикнали да боравим ежедневно с всякакви джаджи, толкова много те са навлезли в повече и по-малко интимни кътчета от нашия живот, че понякога дори забравяме, че все пак сме хора, а не машини. Имайки предвид, че хартиената книга, най-добрият приятел на милиони хора по цялото земно кълбо, ни предоставя безопасно убежище от все по-технологичната и механизирана околно среда, защо трябва да позволяваме този дар да ни се изплъзне от ръцете просто ей така? Има ли логика да унищожаваме един уникален културен инструмент, който векове наред е спомагал за колективния ни напредък като общество и който днес има силата да ни помогне да съхраним човешката си природа?
Някои веднага ще скочат и ще кажат, че развитието на технологиите е необратим процес и че всичко електроно изначално е по-добро, просто защото е по-модерно или по-ефективно. Електронното пазаруване става все по-популярно и вече се превърна в един от най-ярките символи на процесът на глобализация и отваряне на държавните граници с цел по-динамична търговия. По подобен начин онлайн банкирането ни дава възможност да спестим доста време като извършваме финансови преводи от вкъщи, а времето в този забързан свят е може би един от трите най-ценни ресурси заедно със здравето и парите.
В ярък контраст с електронното пазаруване, електронното банкиране и много други е-дейности, за които ефективността е най-важна, четенето не се поддава лесно на дигитализация заради неповторимата си природа. Когато четем книга, ние обичайно очакваме да разширим познанията си в дадена област от живота. Четенето обаче е дейност, която не се ограничава единствено и само до трупане на нови знания. Преди всичко, четенето е дълбоко емоционално преживяване. Поради простата причина, че технологиите изначално не могат да предават емоция, таблети и други подобни отнемат значителна част от обаянието на една книга. Докато Kindle и таблетите ни позволяват да носим стотици книги със себе си, където и да пътуваме, те унищожават неповторимостта на всяка една отделна книга. Когато държа хартиеното копие в ръцете си, аз мога много по-ефективно да се потопя както в сюжета на книгата, така и в историята на нейното създаване, мога да я усещам с ръцете си, мога истински да се зарадвам на оформлението и на корицата; с други думи, мога да усетя магията на всяка книга поотделно.
Освен като източник на информация и удоволствие, книгата играе значима роля в социалното ни съществуване. В хартиен или електронен вариант, книгата понякога води до десетки неочаквани запознанства, а нерядко и до истински приятелства между хора с идентични възгледи и интереси. Има обаче една съществена разлика между хартиените и електронните книги в това отношение: за да получим една хартиена книга, можем или да отидем до библиотеката, или до книжарницата, докато електронни книги си купуваме единствено и само по електронен път. Иначе казано, хартиената книга, наред с всички библиотеки, читалища и книжарници, които я поддържат жива, създават значително повече и по-благоприятни условия да срещнем млади и стари книжни приятели.
Като млад и ненаситен читател, аз мога да прекарвам часове между прилежно подредените лавици в библиотеката на Американски университет в България, където следвам вече втора година. Рядко ходя до библиотеката, за да намеря точно определена книга. Вместо това, аз просто обожавам да бъда заобиколен от книги и постоянно да обогатявам списъка си с набелязани книги, които възнамерявам да прочета в по-свободните си дни. Пренасяйки се от фикция към научна литература, от една област на познанието към друга, аз успявам да презаредя батериите по средата на натоварения делник в униреситета. В свят, доминиран от електронни книги, аз, както и милиони други читатели, ще трябва да се лиша от едно от най-любимите си занимания – посещението на библиотека. Силно се съмнявам, че има човек на този свят, който може да си представи, дори за миг, че може да има реномиран университет без богата и добре обгрижвана библиотека – и без приятелски настроени библиотекари книгомани!
Електронните книги не могат напълно да заместят хартиените си събратя и поради една друга причина. Силата на литературата да обединява хора с различни културни, социални, политически и религиозни възгледи е най-очевидна по време на панаири на книгата и публични четения. Мащабни събития с международен характер като Франкфуртския или Лондонския панаир на книгата позволяват на писатели, редактори, издатели и читатели празнично да отбележат силата на писменото слово и магията на четенето. Именно по време на такива книжни събития най-върлите читатели могат да се докоснат до любимите си рицари на перото, да обменят мисли с тях и да се сдобият с копие на любимо четиво, лично подписано от автора. Повече от очевидно е, че без книги на хартиен носител, панаири на книгата и публични четения няма как да бъдат същите празници, каквито са днес.
Изхождайки от личната си позиция, аз съм убеден, че има още един аспект, в който хартиената книга несъмнено превъзхожда електронната – първата може да бъде изключително стойностен подарък за близък човек с неповторима сантиментална стойност; електронната книга не може да пренесе дори и малка част от тази емоция. Независимо дали искаме да изненадаме роднина, приятел или просто познат, независимо дали поводът е рожден ден, имен ден, Коледа, Великден и прочие, една красиво опакована и надписана книга, специално подбрана според вкуса на получателя, е не просто подарък, а жест на внимание и любов към наш близък. Такъв подарък остава спомен за цял живот. Напротив, електронната книга никога не може да има същата стойност в дългосрочен план. Двадесет и трети април, световен ден на книгата, вече чука на вратата, което ще рече, че е крайно време да подберем правилната книга за правилния човек и да доставим безкрайна радост на онези, които обичаме или уважаваме.
Струва ми се, че Умберто Еко е успял най-добре да опише уникалността на книжното тяло със следните думи: „Книгата е като лъжицата, ножицата, чука, колелото. Веднъж изобретена, няма как да бъде подобрена.”
Даниел Пенев е на 20 години от гр. Кюстендил и е студент втора година в Американски университет в България, където изучава специалностите „Журналистика и масова комуникация“ и „Политология и международни отношения“. Определя четенето като едно от любимите си занимания.
Даниел Пенев
azcheta.com
Comments
Post a Comment