Шестият финалист в “Ръкописът” е творбата “Отчужден”



Васил Панайотов и ръкописът му „Отчужден” продължават напред в литературното реалити на БНТ 1. Това стана ясно след края на шестия епизод на шоуто, който бе излъчен снощи в ефира на националната медия.

Дилиян Манолов, Ирина Иванова, Невяна Богданова, Теодора Китова, Бойчо Динев, Джелял Ахмедов, Васил Панайотов, Яким Якимов, Димитър Горанов, Тодор Коларов, Слава Славчева и Николай Петков се срещнаха очи в очи с журито – Ваня Щерева, Владимир Зарев и Захари Карабашлиев, за да представят романите си пред тях.

Предизвикателството този път бе среща с виртуозния цигулар Васко Василев, който им разказа интересни истории от живота си.

След оценката за изпълнението на задачата, журито реши напред да продължат четирима – Дилиян Манолов, Васил Панайотов, Джелял Ахмедов и Димитър Горанов. Първите двама от тях се озоваха в следващата задача на посещение в Рилския манастир, а вторите – в „Бърза помощ”. След това те трябваше да представят сюжет за роман и кратък откъс от него.

Във финалната фаза на състезанието останаха Васил Панайотов и Димитър Горанов, които се срещнаха в асансьора със Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата и клуб „Перото” в НДК.

Междувременно ден преди излъчването на шестия епизод част от финалистите на “Ръкописът” имаха възможността да се срещнат и разговарят с израелската писателка Цруя Шалев. Срещата беше първата културна изява, организирана в резиденцията на посолството на Израел след встъпването в длъжност на новия посланик на страната Н. Пр. Ирит Лилиан.

Между премиерите на книгата ѝ “Любовен живот” в Пловдив и София, един от 20-те най-добри романа написани през последните 40 години според списание “Шпигел”, Цруя Шалев отдели от времето си в България, за да разкаже на своите бъдещи колеги, финалисти в “Ръкописът”, за писателския живот. “Чувствам се близка с вашата страна и сега сякаш съм си у дома”, сподели тя.

bnt.bg
официанла фейсбук страница на формата

Comments

Popular posts from this blog

Веселин Ханчев: Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга