Там, където не сме

Зачетох „Там, където не сме” по време на един полет, в процепа между „тук” и „там”. Бях нетърпелива; започнах да лапам думите и ритъма на големи хапки, исках да ги погълна наведнъж. Още първите стихове ме сепнаха. Тази книга не е за бързо четене. Започнах отначало. Имах цялото безвремие на полета.

Опияняваща е тази поезия на отсъствието, на състоянието между две състояния. Всеки стих стъпва леко, на пръсти – като котарак в мързелив неделен следобед, но в същото време носи тревожност и те оставя замислен дълго, след като си е тръгнал. Исках да забавя, да отложа удоволствието от четенето. Започнах да разграфявам остатъка на дребни хапки – като парче ябълков пай, което не исках да свършва.

„Там, където не сме” е книга за „нещата, които изяждат много време”, за състоянията, които „все по-често се казват някога”. Това е книга за следобедите, когато „светлината превзема стаята”, „пълзи по книгите”, а после се „оттегля в обратен ред”. Книга за забравата, в която устни шумолят, когато се целуват. Книга за празнотата, за неслучилото се, за сънуваното, което оставя „лек мирис, измамно същ, но никога същият”.

Преписах на един лист следния стих и го оставих на седалката:

„Гъмжи от живот
чак обидно е някак
как гъмжи от живот
там, където ни няма,
там, където не сме.”

Слязох от самолета тук (или там), пропътувала няколко века, но се почувствах най-близо до себе си.

Наталия Делева

www.goodreads.com