Опасното очарование на „Андалуският приятел“

На първата страница имаше информация за разследване на убийство, представляваше превод от испански на шведски. Името на Хектор се срещаше на всеки втори ред.

След появата на Стиг Ларшон и неговата трилогия „Милениум“ скандинавската криминална литература не е това, което беше. Именно с Ларшон сравняват Александър Сьодерберг, автора на романа „Андалуският приятел“ (изд. „Colibri“). Причините са две – народността на двамата писатели и фактът, че „Андалуският приятел“ е първата от замислените три книги. Но дали наистина Сьодерберг е тръгнал по успешните стъпки на покойния вече Ларшон и дали ще успее да надмине неговия успех със своята трилогия?

Тук главната героиня е Софи Бринкман. Тя е привлекателна медицинска сестра, вдовица и майка на хитроумен, буден тийнейджър. В живота й се появява неин пациент от Испания, който я привлича неустоимо. Хектор Гусман изглежда стабилен, уравновесен и добър, но това е само едната страна на монетата. В действителност Гусман е син на мафиотски бос, който, заедно с едни много лоши и неотстъпчиви руснаци, е замесен в кървава нарковойна. Софи се оказва в центъра на тяхната гангстерска битка, в резултат на което е застрашен не само нейният живот, но и този на сина й. Софи е изправена пред редица предизвикателства, които я променят неузнаваемо.

Тук идва моментът, в който се намесва полицията в образа на една много амбициозна шефка на име Гунила. От Софи се иска тайно да им докладва всичко, свързано с Гусман. Гунила предвидливо се е обградила с помощници, които по една или друга причина са били низвергнати от полицейските редици (единият от тях е бивш наркоман). Тя умело успява да ги привлече в екипа си и да ги убеди, че са полезни и важни за разследването, а не просто неудачници с лабилно поведение. За да бъде още една идея по-интересно, Сьодерберг вплита в сюжета и бивше гадже на Софи, което се занимава с оръжия и ще изиграе ключова роля за историята.

Останалите второстепенни герои в „Андалуският приятел“ също не са за подценяване. Авторът определено се е постарал да ги изгради добре, залагайки във всеки от тях определена смисъл за сюжета. Действието се развива шеметно, интересно и напълно адекватно за книга, определена като трилър.

Единственото, което ми направи неприятно впечатление, беше лошата редакция – първата половина на романа е пълна с куп дребни грешки, а името на един от главните герои бе многократно объркано. За щастие, във втората половина на творбата явно редакторът се е събудил и пропуските вече са сведени до минимум, което прави четенето далеч по-приятно.

За да обобщя, ще кажа, че „Андалуският приятел“ е идеално написан криминален роман, който ще прочетете бързо. Смея да твърдя, че не трябва да има абсолютно никаква база за сравнение с Ларшон и дълбочината на неговите герои и сюжет. Тук идеята е далеч по-банална и сякаш предвидливо написана в онзи стил, който лесно ще се екранизира. Така и става – правата за филмовата адаптация са продадени веднага след излизането на дебютния роман на Сьодерберг. Остава да видим кое ще се появи първо, филмът или втора част от трилогията.

Милена Трендафилова 

azcheta.com