В. Ханчев - Парижкият дъжд, възпят от една шарманка
от Zebb Stump
Времето е нищо за пътешественика и неговата жена
Имало едно време… …което събирало всички времена едновременно. То било преди много време и сега. Представи си, че животът ти се движи в кръг – смесица от настояще, минало и бъдеще, които не са в линейна последователност. Представи си, че изчезваш от днешния ден и се озоваваш на среща с 6-годишното си Аз от миналото. Представи си, че пътуваш във времето и знаеш предварително много от нещата, които ще ти се случат, а за такива, които вече са били, тънеш в неведение… А сега си представи, че си омъжена за пътешественик във времето. Кой/какво е той и коя жена би избрала доброволно да свърже живота си с него? Дали го е измислила, или го сънува; дали времето й го отнема, или то изобщо няма власт? Ако съм те измислила и не искам да знаеш, че си измислен, просто няма да ти кажа. Нямаше как да не се запитам не сме ли всички измислени от хората, които истински ни обичат? Променяме се взаимно, провокираме се, вървим по криволиците на пътя, понякога не си говорим с дни, но най-големият праз...
Comments
Post a Comment