БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК

Една жена с душата си рисува
пейзажи, и дървета, и цветя.
Живота си в картини ще търгува,
да оцелее някак в старостта.
Ръцете на старицата треперят,
но четката умеят да държат.
Човеци търсят. Ще ли ги намерят
в мътилка на безпътен кръстопът?…
А горе … властолюбците нехаят –
качили стъпалата на властта,
където със парите си играят.
Пък долу… нека тлее бедността!
Старицата рисува, а тъгата
извиква сЪлзи в старите очи.
Не е на гения това ръката,
но ти … я целуни и замълчи.

Лили Чолакова