Иван Цанев - поезия

ДЪРВО НА ХЪЛМА

Да не забравям никога, че има

дърво на хълма –

някъде, далече,

където и да е – дърво без име,

сприятелено с идващите вечери.

Дърво на хълма.

То ще ми напомня

как будните очи в тревата скитат,

как в дълбините на нощта бездомна

поникват гласовете на щурците.

Дърво на хълма.

Нека ме обича

и не забравя никога за мене.

То е безименно, ще го наричам

търпение и тишина зелена.

Дърво – тъй стройна

плът на мисълта ми! –

стои на хълма, с облаците слято,

заслушано във приказките тъмни,

които му нашепва вятърът.

ЕПИТАФИЯ НА ПЧЕЛАТА

Изпълва твоето жужене слуха, черноработник риж!

Не е ли крехкото ти име прашец, полепнал по устата?

Частиците съединяваш и вдъхваш сладост на нещата,

и между клоните те виждам, като замислен лъч кръжиш.

Завързана със нежна нишка за моя поглед възхитен,

все по-високо се изкачваш, и всеки цвят ти е стъпало.

Връх на безкористната ласка, сбогуваш се с дървото бяло

и по една пътечка звънка обхождаш стихналия ден.

Какви съкровища укриваш тъй зорко в кошера си прост,

но тази алчна стръв да трупаш не знам дали ще се насити.

Горчиво пиршество наричам аз твоя делник сред лозите,

кафява капко пот, избила по кехлибарения грозд.

Ухание на мед и болка струи от впити в мен жила,

сестра на моето усърдие, и все по-мъчно те достигам.

Посегна ли да те погаля, забиваш жилото си мигом.

А то е коренче на песен за тебе, падаща пчела!