Спирам с българската литература, не се издържа
Повече не мога и не искам – издателите самоубиват книгите на нашите автори
Виолета СТАНИЧИЧ
Виолета СТАНИЧИЧ
ОК. Хвърлям пешкира.
За мен упражнението „Голямото четене на български автори” беше личен проект (свързан с носталгията, с поддържането на връзката с родината, текущата ѝ култура и пр.).
Това е третото ми лято, в което го правя активно и преднамерено, с любов и в личното си време. Оказа се, че съм написала над 55 ревюта (гледах по блога). Преди това си четях, без да пиша: изчерпателно Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Мирослав Пенков, Петър Делчев, Николай Грозни, цялата ЛФ (за съжаление)… Мисля, че в последните 3 години съм прочела над 100 нови български книги. Минимум. Колкото мога физически да поема от вълната нова БГ литература.
Повече не мога и не искам.
За мен упражнението „Голямото четене на български автори” беше личен проект (свързан с носталгията, с поддържането на връзката с родината, текущата ѝ култура и пр.).
Това е третото ми лято, в което го правя активно и преднамерено, с любов и в личното си време. Оказа се, че съм написала над 55 ревюта (гледах по блога). Преди това си четях, без да пиша: изчерпателно Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Мирослав Пенков, Петър Делчев, Николай Грозни, цялата ЛФ (за съжаление)… Мисля, че в последните 3 години съм прочела над 100 нови български книги. Минимум. Колкото мога физически да поема от вълната нова БГ литература.
Повече не мога и не искам.
www.ploshtadslaveikov.com
Comments
Post a Comment