Ludogorie Voices

всички снимки тук Официална фейсбук страница на Лили Иванова

След като възвръща паметта си, професор Вилчур отново оглавява кардиологичната клиника във Варшава. Но не всички се радват на завръщането на уважавания хирург. Доктор Добранецки, който е изпълнявал функциите на Вилчур по време на отсъствието му, няма намерение да се откаже от предимствата на ръководния пост. Подтикван от алчната си млада съпруга, той изплита коварен план как да унижи и дискредитира своя учител. Омерзен от задкулисните интриги и липсата на морал, Вилчур доброволно напуска клиниката и Варшава. Той отива там, където се е чувствал щастлив и нужен – провинциалното градче Радолишки.     ... Професор Йежи Добранецки бавно остави слушалката и без да гледа жена си, каза с привидно безразличен тон: - В събота имаме общо събрание на Лекарския съюз. Като не откъсваше поглед от него, Нина попита: - И какво друго искаше Бернацки? Нали той се обади? - Нищо особено. Някакви организационни въпроси – махна с ръка Добранецки. Твърде добре познаваше мъжа с

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му - д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му - Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. "Фронтовак"). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство &quo

"Лунната стая" - Какво е валсът,  питаш ни ти. Той е танц, при който човек се върти. Върти се не сам, въртят се двама: за валса са нужни кавалер и дама. Преди много години един момък видял една млада девойка на някакъв бал. Той на валс я поканил, тя му дала ръка и валсът, и валсът завъртял ги така вихрено, радостно, че скоро след бала се оженили те и тя с радост му дала 3/4 цели от своето време и той и дал 3/4 от своето бреме и в 3/4 такт се родило бебе, което приличало 1/4 на тебе, така че остава положителен факт това, че без валса в 3/4 такт, не щеше да има, драго Росенце мое, сега кой да разпитва валсът какво е. СУЕТА СУЕТ Тази жажда за слава! До въздишката сетна човек си остава със душица суетна. Днес трима читатели със чувствителност висша (тоест почитатели на каквото напиша ) на гости ми дойдоха и вместо букет във дар ми поднесоха един слънчоглед.

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЧЕТЕНЕТО Загасих телевизора и се поколебах дали да не почета преди лягане. Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер? Елитарната поза на четящия човек, който гледа отгоре на другия, обикновения работник, нямащ време да надигне глава от струга, за да прочете дори ред – ето тази поза ме изпълва с отвращение. Неграмотният – той бе презрян. Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошото. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото. Четящите са обикновени мошеници, които внушават, че едва ли не ги ръководи Божията промисъл. Богатите бяха роби на парите, те нямаха нужда от книги. Бедните и онеправданите – истински свободните – също не се нуждаеха

МИСТЕРИЯТА В края на 1858 г. Джордж Хенри Луис, изявен журналист, биограф, литературен критик и философ, отива при лондонския издател Джон Блакуд и му предлага за публикация романа „Адам Бийд“ от неизвестния Джордж Елиът. Луис обяснява, че авторът е твърде стеснителен и саможив свещеник, който много би се притеснил от евентуална остра критика или отхвърляне на творбата му, а също и от груба редакторска намеса или разкриване на самоличността му. Името Джордж Елиът обаче вече е познато на издателя от излезлия в началото на същата година сборник новели под общото заглавие „Сцени от живота на свещеника“. Блакуд има своите догадки относно личността на неизвестния автор, но решава, че не е благоприятно за издателството да проявява излишно любопитство. Романът излиза на 1 февруари 1859 г. и предизвиква небивал интерес. За кратко време се разпродават 15 500 екземпляра, а в рамките на година и половина творбата се преиздава още девет пъти. Името на неизвестния автор бързо се популя

Лятното турне на Лили Иванова продължава с концерти в най-големите български градове. Снощи публиката във Варна препълни летния театър в морската ни столица, следващият концерт е на 28 септември в Бургас. В Пловдив примата на българската естрада ще бъде на 3 септември, концертът е на Античния театър от 20:00 часа. целият материал тук Официална фейсбук страница на Лили Иванова

"Аз съм човек на надеждата". "В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби". Това казваше големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Птров. Днес се навършва една година, откакто се сбогувахме с него. Той почина на 94 г. в София миналото лято. По този повод се организира 24-часово четене на стихове, съобщи БНТ. Валери Петров беше академик на БАН от 2003 г,, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Номиниран е за Нобелова награда. През 2013 г. поетът беше удостоен с Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Миналата година получи медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели. Да си припомним таланта му и неговата красива чувствителност в тези незабравими стихове. Поклон! *** "Добрите писма" Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: з

Почитаме паметта на Валери Петров с 24-часово четене на негови стихове В деня, в който се навършва година, откакто се сбогувахме с него, в социалните мрежи се организира четене на стиховете на големия поет Днес се навършва година, откакто ни напусна един от най-обичаните български поети - Валери Петров. За да отбележи паметта на големия писател, преводач и сценарист, Еми Барух създаде във "Фейсбук" събитие, озаглавено "24-часово четене на стиховете на Валери Петров". В него всеки може да сподели любимите си стихове. Валери Петров почина на 94-годишна възраст след инсулт. Освен със стиховете си, Петров е известен на поколения българи с преводите си на „Комедии“, „Трагедии“ и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров бе академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда. През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската

Лили Иванова разтърси 2500 във Варна НАДЕЖДА ПОПОВА 28.08.2015 Сълзи от щастие и споделена любов към един артист, който пренесе 2500 в по-добро духовно измерение – това бе концертът на Лили Иванова във Варна завчера. Още на входа на Летния театър феновете бяха посрещнати от кетъринг екипа на Lidl, който предлагаше сангрия, домашна лимонада и безалкохолен коктейл, кръстен на последния албум на Лили „Поетът”. Добил четири пъти платинен статус за стандартите на родния пазар, проектът се продаваше под формата на дискове и плочи в огромни плетени кошници от екипа на звездата. Лили дирижира емоциите на публиката с всяко движение на ръцете си и рисува картини с гласа си в продължение на два часа. Еуфорията от класики като „Ела” и „Невероятно” изправи фенове на възраст от 4 до 80 г. на крака и ги накара да скандират името й. „Вие сте един невероятен сън! Благодаря ви, правите ме много щастлива!”, отвърна им тя, преди да запее „Ти сън ли си”. След два биса време певицата се

„Парижкият архитект“ от Чарлс Белфур (издателство Интенс, 2015) е приказка за Втората световна война, която притежава магията на еднодъхните книги. Тези, които поднасят лошото, страшното, ужаса по такъв начин, че вярата в човешкото все пак да се запази. Фабулата се развива по време на окупацията на Париж от немската армия през 1942 г., а главният герой Люсиен Бернар – архитект по професия – е на път да бъде тотално декодиран и преустроен. повече тук

След четиригодишно прекъсване възраждат литературния уъркшоп в къщата-музей на Петя Дубарова. Алек Попов, Владо Трендафилов, Кристин Димитрова и Елка Стоянова са част от менторите в тазгодишното издание. Къща музей “Петя Дубарова” отбеляза 20 години от своето създаване След четиригодишно прекъсване възраждат литературния уъркшоп в къщата-музей на Петя Дубарова. Алек Попов, Владо Трендафилов, Кристин Димитрова и Елка Стоянова са част от менторите в тазгодишното издание. След четиригодишно прекъсване в къщата-музей на бургаската поетеса Петя Дубарова отново ще си дадат среща прохождащи автори и утвърдени имена в литературата. Новото издание на писателските срещи ще се реализира в силно динамична форма. Всеки ден, в продължение на седмица, младите таланти ще обсъждат интересите си с различен писател-ментор. В ролята на лектори влизат: увлекателният – Алек Попов, критикът – Владо Трендафилов, лиричната писателка – Кристин Димитрова, бургаската любимка – Елка Стоянова, носителят

Elizabeth Bales Frank Translated from the Bulgarian by Angela Rodel (Rochester, NY: Open Letter, 2015) The unnamed narrator of Georgi Gospodinov’s inventive, ambitious novel The Physics of Sorrow suffers from “pathological empathy or obsessive empathetic-somatic syndrome,” most acutely in his childhood. “Over the years the attacks became easier to control and lost their most acute manifestations, without disappearing entirely. Just as in empathy . . . we never know where the person wanders when he is in such a fit.” "I felt an urgent need to horde, to organize things into boxes and notebooks, into lists and enumerations. To preserve things with words. The empty space left behind by one obsession can always be taken up by another. Before, I could inhabit all the bodies in the world, now I’m happy if I manage to move from room to room within the house of my own body." цялото интервю тук www.theliteraryreview.org Официална фейсбук страница на Георги Гос

От 17 до 28 август Държавна опера-Русе отново е домакин на Международен майсторски курс за оперни диригенти на сръбския диригент Деян Савич. Млади таланти от пет страни ще се изявят на диригентския подиум в спектаклите на оперите „Сватбата на Фигаро” от Моцарт /20 август/, „Севилският бръснар” от Росини /25 август/ и „Тоска” на Пучини /28 август/. Диригентите Йост Смит /Холандия/, Димитри Скарлато /Италия/, Жулиен Дюпре /Франция/, Никълъс Макробъртс /Австралия/ и Бабак Каземи /Иран/ ще усъвършенстват своите умения в практически групови и индивидуални занимания под вещото ръководство на големия сръбски Маестро. Всеки един от младите диригенти ще се включи в дирижирането на две действия от различните спектакли, които ще бъдат представени на сцената на Държавна опера-Русе. Началото е на 20 август с комичната опера „Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Спектакълът е на швейцарския режисьор Джан Джаноти, сценографията е на Борис Стойнов и е една от най-жизнерадостните и свежи постановки от

Първата детска книжка, в която писателят Георги Господинов има участие е „Сватби на животни и неща” – една книжка за деца и не само. Думите и рисунките в нея са съвместно дело на бащата и дъщерята Рая Господинова. Това е първата детска книжка, в която имам участие. Аз съм съавтор на Рая, каза в интервю за „Хоризонт“ писателят Георги Господинов: Идеята да се женят нещата от стаята е нейна и изобщо да се събират несъбираеми неща, като крокодил и диван или жираф и Айфелова кула, или муха и таралеж. Аз реших да приема играта й и заедно да направим тези думи и рисунки. Всеки от нас да си напише своята версия, така течеше книгата. Всеки написваше своята история и си написваше своята рисунка върху тези кентаври, които съчинихме. Цялото интервю с Георги Господинов можете да чуете в звуковия файл. www.bnr.bg

Атрактивна експозиция с традиционни накити от цялата българска етническа територия, представя в Бургас ювелирното изкуство от епохата на Възраждането. Тя е дело на Регионален етнографски музей Пловдив и за първи път ще гостува в града по покана на Регионалния исторически музей и Община Бургас. Изложбата „Съкровища от старите ракли” показва уникални образци от различни видове изящна женска украса за глава, ръце, нагръдници и пояси, които удивяват със своята красота и детайл. Красивите стари български накити се превръщат в разказвачи за живота на възрожденските българи. Те неизменно присъстват в най-важните етапи от човешкия живот: едни са даровете при раждане, други при годеж и сватба, една е жената в делник и съвсем друга на празник. Накит се подарява на избраната невеста, той е социалния показател от какво семейство идва тя и в какво отива. Българските възрожденски накити имат двойна функция – те не само разкриват богатството и красотата на българката, но я и предпазват. За т