Незабравими стихове от Валери Петров
"Аз съм човек на надеждата". "В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби".
Това казваше големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Птров. Днес се навършва една година, откакто се сбогувахме с него. Той почина на 94 г. в София миналото лято. По този повод се организира 24-часово четене на стихове, съобщи БНТ.
Валери Петров беше академик на БАН от 2003 г,, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Номиниран е за Нобелова награда. През 2013 г. поетът беше удостоен с Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Миналата година получи медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели.
Да си припомним таланта му и неговата красива чувствителност в тези незабравими стихове. Поклон!
***
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!
***
"За спящата принцеса"
Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.
***
"Гореща молба"
Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.
Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.
Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.
***
"Малката къща"
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.
Сега един квадрат открит си,
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,
като например тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.
***
"Песен за приятелството"
Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси,
пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!
Това казваше големият български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Птров. Днес се навършва една година, откакто се сбогувахме с него. Той почина на 94 г. в София миналото лято. По този повод се организира 24-часово четене на стихове, съобщи БНТ.
Валери Петров беше академик на БАН от 2003 г,, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Номиниран е за Нобелова награда. През 2013 г. поетът беше удостоен с Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Миналата година получи медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели.
Да си припомним таланта му и неговата красива чувствителност в тези незабравими стихове. Поклон!
***
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!
***
"За спящата принцеса"
Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.
***
"Гореща молба"
Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.
Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.
Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.
***
"Малката къща"
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.
Сега един квадрат открит си,
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,
като например тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.
***
"Песен за приятелството"
Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси,
пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!
www.manager.bg
Comments
Post a Comment