Една година без Валери Петров
Почитаме паметта на Валери Петров с 24-часово четене на негови стихове
24-часово четене на стиховете на Валери Петров
В деня, в който се навършва година, откакто се сбогувахме с него, в социалните мрежи се организира четене на стиховете на големия поет
Днес се навършва година, откакто ни напусна един от най-обичаните български поети - Валери Петров.
За да отбележи паметта на големия писател, преводач и сценарист, Еми Барух създаде във "Фейсбук" събитие, озаглавено "24-часово четене на стиховете на Валери Петров". В него всеки може да сподели любимите си стихове.
Валери Петров почина на 94-годишна възраст след инсулт. Освен със стиховете си, Петров е известен на поколения българи с преводите си на „Комедии“, „Трагедии“ и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език.
Валери Петров бе академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.
През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Миналата година той получи медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели.
За да отбележи паметта на големия писател, преводач и сценарист, Еми Барух създаде във "Фейсбук" събитие, озаглавено "24-часово четене на стиховете на Валери Петров". В него всеки може да сподели любимите си стихове.
Валери Петров почина на 94-годишна възраст след инсулт. Освен със стиховете си, Петров е известен на поколения българи с преводите си на „Комедии“, „Трагедии“ и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език.
Валери Петров бе академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.
През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Миналата година той получи медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели.
vesti.bg
24-часово четене на стиховете на Валери Петров
Напусна ни. Не каза къде да пратим телеграма...
Остави всички свои думи.
Остави ни частица от своята неподражаема деликатност и от своите предчувствия.
Остави ни пластове човешка свобода.
Даде ни и парола, входен билет към пластове изящество - с всички свои рими и всички свои ритми.
Нека отново, нека заедно ги прочетем.
Може би така и ние ще се доближим за мъничко до летящите хора.
На 27 август цяло денонощие отново ще четем стиховете на големия Валери Петров.
С признателеност и почитание.
Еми Барух
Остави всички свои думи.
Остави ни частица от своята неподражаема деликатност и от своите предчувствия.
Остави ни пластове човешка свобода.
Даде ни и парола, входен билет към пластове изящество - с всички свои рими и всички свои ритми.
Нека отново, нека заедно ги прочетем.
Може би така и ние ще се доближим за мъничко до летящите хора.
На 27 август цяло денонощие отново ще четем стиховете на големия Валери Петров.
С признателеност и почитание.
Еми Барух
Официална фейсбук страница на инициативата
Година след смъртта на Валери Петров, творчеството му остава живо
На този ден си спомняме за големия Валери Петров. Стиховете му отново се споделят от стотици в социалните мрежи. Година след смъртта му - обръщаме поглед към истинските думи, които имат значение.
„Недей се излага, спирай веднага - така ме предпазва единият глас, а другият казва - има сок още в нас, безсрочно да спреш, значи жив да умреш, щом душата го иска, недей бяга от риска”, пишеше Валери Петров.
Към риска - смело, към думите - уважително. Още на 15 непорасналият Валери Петров пише първата си поема. В която "птиците са към север". Наобратно. Наопаки и на глупостта избираше Валери Петров.
„Интелигенцията, така наречена, трябва да види, че враждата не носи добро, а пък тя е много упорито нещо, напоследък дори се възражда”, казваше Валери Петров.
Без да са умирали, се възраждат и стиховете му.
„Ох, туй пладне, заспал бих за два дни, на тез хладни чарафи във плен, но ме гледат с погледи жадни, от грамадни портрети паради, на Петровци родът разклонен - виждате в пет реда колко много вътрешни рими... Това не може да се преведе”, прочита поетът Недялко Йорданов.
Преводачът Валери Петров подари на читателите достоен Шекспир на български. Сценарии за филми и пиеси. Гледаха го и децата. Обичаха го и възрастните. Даже още.
„Чувствах го понякога като приятел, понякога като враг, понякога дори като баша. Той беше едно мъдро дете, детски мъдрец... Един весел скептик, един тъжен оптимист. Един оксиморон е Валери”, казва още поетът Недялко Йорданов.
Валери Петров искаше чист език. Наш си. Наричаше чуждиците комплекс за малоценност.
„Зачеркнете ненужното!“, казваше поетът приживе. И до края не обичаше големите думи. И с малките спечели на своя страна хвърчащите хора. Тези, на които им лети душата. Като неговата.
„Недей се излага, спирай веднага - така ме предпазва единият глас, а другият казва - има сок още в нас, безсрочно да спреш, значи жив да умреш, щом душата го иска, недей бяга от риска”, пишеше Валери Петров.
Към риска - смело, към думите - уважително. Още на 15 непорасналият Валери Петров пише първата си поема. В която "птиците са към север". Наобратно. Наопаки и на глупостта избираше Валери Петров.
„Интелигенцията, така наречена, трябва да види, че враждата не носи добро, а пък тя е много упорито нещо, напоследък дори се възражда”, казваше Валери Петров.
Без да са умирали, се възраждат и стиховете му.
„Ох, туй пладне, заспал бих за два дни, на тез хладни чарафи във плен, но ме гледат с погледи жадни, от грамадни портрети паради, на Петровци родът разклонен - виждате в пет реда колко много вътрешни рими... Това не може да се преведе”, прочита поетът Недялко Йорданов.
Преводачът Валери Петров подари на читателите достоен Шекспир на български. Сценарии за филми и пиеси. Гледаха го и децата. Обичаха го и възрастните. Даже още.
„Чувствах го понякога като приятел, понякога като враг, понякога дори като баша. Той беше едно мъдро дете, детски мъдрец... Един весел скептик, един тъжен оптимист. Един оксиморон е Валери”, казва още поетът Недялко Йорданов.
Валери Петров искаше чист език. Наш си. Наричаше чуждиците комплекс за малоценност.
„Зачеркнете ненужното!“, казваше поетът приживе. И до края не обичаше големите думи. И с малките спечели на своя страна хвърчащите хора. Тези, на които им лети душата. Като неговата.
novanews.novatv.bg
Comments
Post a Comment