Лучия Джованини - разговор за щастието
Лучия Джованини: Човек може да постигне всичко, ако обича себе си
Защо да не се събудим сутрин и да изберем най-добрите мисли за деня си така, както всяка сутрин избираме дрехите си, казва популярната италианска писателка пред Economy.bg
Защо да не се събудим сутрин и да изберем най-добрите мисли за деня си така, както всяка сутрин избираме дрехите си, казва популярната италианска писателка пред Economy.bg
Лучия Джованини има докторат по консултативна психология, бакалавър е по психоантропология, член е на Американската психологическа асоциация. Преподава невролингвистично програмиране, невросемантика, духовен и трансформационен коучинг, експерт е по техниките на медитация и ходене по лабиринт, води обучения по нестинарство. Една от първите последователки на Луиз Хей в Италия, самата тя често е наричана „италианската Луиз Хей”. Авторка е на бестселърите „Освободи живота си“, „Толкова различен живот” и „Заслужавам най-доброто”, помогнали на хиляди хора в процеса на промяната. През 1999 година създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване, и вече над 20 години заедно със съпруга си Никола Рива води курсове и семинари за частни лица и бизнес организации от цял свят. Лучия и Никола са основатели и директори на Свободния университет по еволютивно израстване и Италианския институт по невросемантика.
Лучия Джованини беше в България, за да се срещне с българската публика и да представи един от своите бестселъри - „Освободи живота си”, който наскоро излезе в България. Лучия създава книгата, уповавайки се на тезата, че щастието може да бъде изучавано, преподавано, развивано. Нещо повече, конструктивната промяна е възможна на всяка възраст, смята тя.
От какво се страхуваме? Наистина ли зародишът на нашата тревожност е извън нас, или по-скоро е в съзнанието ни, в начина, по който възприемаме и тълкуваме околния свят? Как да преминаваме през трудните моменти в живота и постижимо ли е щастието в дългосрочен план? Разговаряхме с Лучия по тези и други теми при посещението й в България.
Вижте какво каза тя пред Economy.bg:
Лучия, Вашата книга „Освободи живота си. 15 клопки по пътя към щастието и как да ги избегнем“ вече е и на българския пазар. Какво искате да научат читателите от нея?
Това, което искам читателите да научат от тази книга, е да знаят как да се спасят от тези клопки, когато попаднат в тях. Да имат някакъв инструмент, който да им помогне да излязат от тях.
Коя е най-опасната клопка по пътя към щастието?
Коя е най-опасната от тези клопки и как можем да я избегнем?
Една от най-опасните клопки е, че всеки ден ние тичаме, тичаме, тичаме, без да спрем за момент, да насочим вниманието към себе си и да се запитаме: „Дали това, което правим, е най-доброто за нас?“. Това е клопка, която ни кара непрекъснато да преследваме нещо и дори когато го получим, ние не сме щастливи, а разочаровани. Идеята е да осъзнаваме какво правим, от какво наистина имаме нужда, какъв тип човек искаме да бъдем, как искаме да живеем в този свят. Защото ако не обичаме себе си, ние няма как да обичаме другите хора. Ако не обичаме себе и продължаваме да търсим любов отвън, дори и във връзките, ние никога няма да намерим някого, който ни обича достатъчно. Никога няма да бъде достатъчно.
Какво тревожи повечето хора по света?
Консултирали сте хора по целия свят. На какъв въпрос хората най-често търсят отговор? Какво Ви питат, от какво се страхуват?
Най-често хората ме питат как могат да се променят или как да бъдат по-щастливи. Ние си мислим, че ако имаме по-скъпа кола, по-голяма къща, по-добра работа, нова връзка и т.н., ще бъдем по-щастливи. Или мислим си, че ако имаме нещо ново, нещо различно, тогава бихме могли да правим различни неща и да бъдем щастливи. Но това е огромна грешка, голяма клопка. Защото не притежанието на нещо ни помага да бъдем по-щастливи. Обратното е. Ние трябва да бъдем щастливи такива, каквито сме, включително с нашите тъмни страни и грешки и тогава ще правим нещата с повече любов, страст и ентусиазъм. И това ще ни помогне да постигнем всичко, което искаме. Като се приемем такива, каквито сме и като преодолеем непрекъснатия стремеж да бъдем перфектни, което разбира се никога не се случва, защото това е невъзможно. По-скоро се опитайте да давате най-доброто, на което сте способни, с това, което имате. Приемете себе си, приемете, че всички сме хора и всички правим грешки. И запомнете, че единственият начин да се учим, е като правим грешки.
Как започва промяната?
Казахте, че най-често хората ви питат как могат да се променят. Коя е първата стъпка към промяната?
Първата стъпка към промяната е съзнателността. Няма как да започнем каквато и да е промяна, ако не осъзнаваме какво е нужно да се промени. Осъзнатостта означава например, когато започнем да наблюдаваме мислите си, да отчитаме кога те не са функционални. Това обикновено го правим всяка сутрин, когато избираме тоалет. Всяка сутрин се събуждаме и избираме дрехите си. Ако отиваме на работа, ще изберем един тип облекло, ако сме тръгнали на плаж или СПА, ще изберем различни дрехи. Изненадащо е защо не правим това за нашите мисли. Защо да не се събудим сутрин и да изберем най-добрите мисли за деня си. Това е началото. Вие трябва да съзнавате дали вашите мисли ви отвеждат до там, където искате да отидете, дали тези мисли ви помагат да станете човека, който искате да бъдете. Ако това е така, отлично. Но ако не е, това са просто мисли и те могат да се променят. Така че нужно е да променим мисленето си.
Как да преминаваме през трудните моменти в живота?
Какво бихте посъветвали хората, които са в труден период в живота си и искат позитивна промяна? Какво да правим, когато всичко върви на зле?
Трудно е, защото не сме свикнали да е така. Не е лесно, защото никой не ни е казал, че може да е така, когато сме били деца например. Между другото се надявам, че това най-накрая ще започне да се казва на децата в училище. Идеята е да се самообучим на това. И може би няма да постигнем невероятен резултат за един ден, а да вървим стъпка по стъпка, докато постигнем резултат. Така че това, което бих препоръчала на човек, който преминава през много труден или тежък момент в живота си, защото животът винаги е свързан и с такива моменти, е да намери това, което ще получи накрая. Във всяко предизвикателство в живота се крие подарък, за всеки труден момент има причина, винаги има нещо, което можем да вземем от този труден момент. Нещо, което ни прави по-силни и ни помага да растем. И колкото по-рано успеем да открием този дар, толкова по-скоро ще сложим край на нашето страдание.
Защо е важно да можем да прощаваме?
Защо понякога е много трудно да простим, особено на най-близките си хора?
Тук също има клопка, защото липсва разбиране за това, какво всъщност представлява прошката. Думата прощавам (forgive) означава да дадеш на някого (giving for someone). Тя е дар за някого. И този някой сме самите ние, а не друг човек. Защото когато отказваме да простим и продължаваме да си мислим „никога няма да простя това“, това е като да изпием чаша с отрова и да очакваме някой друг да умре. Когато отказваме да простим, ние продължаваме да държим огорчението в себе си. Така че да простиш не означава да поискаш опрощение и да си кажеш той беше прав, а да се освободиш от емоционалния товар, да се освободиш от миналото.
Можем ли да бъдем вечно щастливи?
Постижимо ли е щастието в дългосрочен план? Можем ли да бъдем непрекъснато позитивни?
Смятам, че е постижимо. Това, което не е постижимо и не може да се поддържа в дългосрочен план, е свръхентусиазмът. Ако по цял ден сте ентусиазирани, това не е естествено. Понякога можем да бъдем много радостни и много ентусиазирани, в други моменти сме по-мълчаливи, понякога дори се чувстваме тъжни или ни се плаче. Тези моменти също са част от живота и най-добрият начин, по който можем да реагираме на тях, не е с: „да, фантастично...“. Идеята е, дори и в тези моменти, просто да приемем, това което се случва, а не да ги използваме като очила, през които да гледаме на целия си живот. Трябва да сме наясно, че дори и трудните периоди ще приключат в един момент. А що се касае до това, как да поддържаме положителна настройка в дългосрочен период, смятам, че точната дума е баланс. Да потърсим баланс, вместо да се опитваме да бъдем непрекъснато свръхентусиазирани. Винаги ще има моменти на ентусиазъм и моменти на униние. Звучи парадоксално, но за да бъдеш щастлив, ти трябва да приемаш и моментите, в които си тъжен. Нужно е да приемаме целия низ от човешки емоции.
Какво означава да живееш добре?
Каква е Вашата дефиниция за добър живот? Ние ли контролираме съдбата си или тя нас?
Да имаш добър живот за мен означава да познаваш своите способности и талант и да ги използваш за света. Определено мисля, че ние контролираме своята съдба. Да, може да има обусловени от съдбата избори, но те са избори. Ние винаги можем да изберем един или друг път. Може би има някакви знаци на съдбата, но те ни се дават, за да решим как ще приемем дадена ситуация, как да преминем през нея, включително и неща, които не са под наш контрол. Но това, което е в нашата власт, е начинът, по който ще реагираме в тази ситуация и какво ще направим. В този смисъл смятам, че ние сме творци на собствената си съдба.
Лучия Джованини беше в България, за да се срещне с българската публика и да представи един от своите бестселъри - „Освободи живота си”, който наскоро излезе в България. Лучия създава книгата, уповавайки се на тезата, че щастието може да бъде изучавано, преподавано, развивано. Нещо повече, конструктивната промяна е възможна на всяка възраст, смята тя.
От какво се страхуваме? Наистина ли зародишът на нашата тревожност е извън нас, или по-скоро е в съзнанието ни, в начина, по който възприемаме и тълкуваме околния свят? Как да преминаваме през трудните моменти в живота и постижимо ли е щастието в дългосрочен план? Разговаряхме с Лучия по тези и други теми при посещението й в България.
Вижте какво каза тя пред Economy.bg:
Лучия, Вашата книга „Освободи живота си. 15 клопки по пътя към щастието и как да ги избегнем“ вече е и на българския пазар. Какво искате да научат читателите от нея?
Това, което искам читателите да научат от тази книга, е да знаят как да се спасят от тези клопки, когато попаднат в тях. Да имат някакъв инструмент, който да им помогне да излязат от тях.
Коя е най-опасната клопка по пътя към щастието?
Коя е най-опасната от тези клопки и как можем да я избегнем?
Една от най-опасните клопки е, че всеки ден ние тичаме, тичаме, тичаме, без да спрем за момент, да насочим вниманието към себе си и да се запитаме: „Дали това, което правим, е най-доброто за нас?“. Това е клопка, която ни кара непрекъснато да преследваме нещо и дори когато го получим, ние не сме щастливи, а разочаровани. Идеята е да осъзнаваме какво правим, от какво наистина имаме нужда, какъв тип човек искаме да бъдем, как искаме да живеем в този свят. Защото ако не обичаме себе си, ние няма как да обичаме другите хора. Ако не обичаме себе и продължаваме да търсим любов отвън, дори и във връзките, ние никога няма да намерим някого, който ни обича достатъчно. Никога няма да бъде достатъчно.
Какво тревожи повечето хора по света?
Консултирали сте хора по целия свят. На какъв въпрос хората най-често търсят отговор? Какво Ви питат, от какво се страхуват?
Най-често хората ме питат как могат да се променят или как да бъдат по-щастливи. Ние си мислим, че ако имаме по-скъпа кола, по-голяма къща, по-добра работа, нова връзка и т.н., ще бъдем по-щастливи. Или мислим си, че ако имаме нещо ново, нещо различно, тогава бихме могли да правим различни неща и да бъдем щастливи. Но това е огромна грешка, голяма клопка. Защото не притежанието на нещо ни помага да бъдем по-щастливи. Обратното е. Ние трябва да бъдем щастливи такива, каквито сме, включително с нашите тъмни страни и грешки и тогава ще правим нещата с повече любов, страст и ентусиазъм. И това ще ни помогне да постигнем всичко, което искаме. Като се приемем такива, каквито сме и като преодолеем непрекъснатия стремеж да бъдем перфектни, което разбира се никога не се случва, защото това е невъзможно. По-скоро се опитайте да давате най-доброто, на което сте способни, с това, което имате. Приемете себе си, приемете, че всички сме хора и всички правим грешки. И запомнете, че единственият начин да се учим, е като правим грешки.
Как започва промяната?
Казахте, че най-често хората ви питат как могат да се променят. Коя е първата стъпка към промяната?
Първата стъпка към промяната е съзнателността. Няма как да започнем каквато и да е промяна, ако не осъзнаваме какво е нужно да се промени. Осъзнатостта означава например, когато започнем да наблюдаваме мислите си, да отчитаме кога те не са функционални. Това обикновено го правим всяка сутрин, когато избираме тоалет. Всяка сутрин се събуждаме и избираме дрехите си. Ако отиваме на работа, ще изберем един тип облекло, ако сме тръгнали на плаж или СПА, ще изберем различни дрехи. Изненадащо е защо не правим това за нашите мисли. Защо да не се събудим сутрин и да изберем най-добрите мисли за деня си. Това е началото. Вие трябва да съзнавате дали вашите мисли ви отвеждат до там, където искате да отидете, дали тези мисли ви помагат да станете човека, който искате да бъдете. Ако това е така, отлично. Но ако не е, това са просто мисли и те могат да се променят. Така че нужно е да променим мисленето си.
Как да преминаваме през трудните моменти в живота?
Какво бихте посъветвали хората, които са в труден период в живота си и искат позитивна промяна? Какво да правим, когато всичко върви на зле?
Трудно е, защото не сме свикнали да е така. Не е лесно, защото никой не ни е казал, че може да е така, когато сме били деца например. Между другото се надявам, че това най-накрая ще започне да се казва на децата в училище. Идеята е да се самообучим на това. И може би няма да постигнем невероятен резултат за един ден, а да вървим стъпка по стъпка, докато постигнем резултат. Така че това, което бих препоръчала на човек, който преминава през много труден или тежък момент в живота си, защото животът винаги е свързан и с такива моменти, е да намери това, което ще получи накрая. Във всяко предизвикателство в живота се крие подарък, за всеки труден момент има причина, винаги има нещо, което можем да вземем от този труден момент. Нещо, което ни прави по-силни и ни помага да растем. И колкото по-рано успеем да открием този дар, толкова по-скоро ще сложим край на нашето страдание.
Защо е важно да можем да прощаваме?
Защо понякога е много трудно да простим, особено на най-близките си хора?
Тук също има клопка, защото липсва разбиране за това, какво всъщност представлява прошката. Думата прощавам (forgive) означава да дадеш на някого (giving for someone). Тя е дар за някого. И този някой сме самите ние, а не друг човек. Защото когато отказваме да простим и продължаваме да си мислим „никога няма да простя това“, това е като да изпием чаша с отрова и да очакваме някой друг да умре. Когато отказваме да простим, ние продължаваме да държим огорчението в себе си. Така че да простиш не означава да поискаш опрощение и да си кажеш той беше прав, а да се освободиш от емоционалния товар, да се освободиш от миналото.
Можем ли да бъдем вечно щастливи?
Постижимо ли е щастието в дългосрочен план? Можем ли да бъдем непрекъснато позитивни?
Смятам, че е постижимо. Това, което не е постижимо и не може да се поддържа в дългосрочен план, е свръхентусиазмът. Ако по цял ден сте ентусиазирани, това не е естествено. Понякога можем да бъдем много радостни и много ентусиазирани, в други моменти сме по-мълчаливи, понякога дори се чувстваме тъжни или ни се плаче. Тези моменти също са част от живота и най-добрият начин, по който можем да реагираме на тях, не е с: „да, фантастично...“. Идеята е, дори и в тези моменти, просто да приемем, това което се случва, а не да ги използваме като очила, през които да гледаме на целия си живот. Трябва да сме наясно, че дори и трудните периоди ще приключат в един момент. А що се касае до това, как да поддържаме положителна настройка в дългосрочен период, смятам, че точната дума е баланс. Да потърсим баланс, вместо да се опитваме да бъдем непрекъснато свръхентусиазирани. Винаги ще има моменти на ентусиазъм и моменти на униние. Звучи парадоксално, но за да бъдеш щастлив, ти трябва да приемаш и моментите, в които си тъжен. Нужно е да приемаме целия низ от човешки емоции.
Какво означава да живееш добре?
Каква е Вашата дефиниция за добър живот? Ние ли контролираме съдбата си или тя нас?
Да имаш добър живот за мен означава да познаваш своите способности и талант и да ги използваш за света. Определено мисля, че ние контролираме своята съдба. Да, може да има обусловени от съдбата избори, но те са избори. Ние винаги можем да изберем един или друг път. Може би има някакви знаци на съдбата, но те ни се дават, за да решим как ще приемем дадена ситуация, как да преминем през нея, включително и неща, които не са под наш контрол. Но това, което е в нашата власт, е начинът, по който ще реагираме в тази ситуация и какво ще направим. В този смисъл смятам, че ние сме творци на собствената си съдба.
www.economy.bg
Comments
Post a Comment