Георги Господинов: Достатъчно е детето да види какво е отношението на родителите към книгите в дома
Вече имахме възможност да научим как пише бащата Георги Господинов с дъщеря си Рая Господинова – “Сватби на животни и неща”. В “Седмицата на бащата” (9 до 15 ноември) ви представяме Георги Господинов и в рубриката “Как четат бащите”.
Обичаше ли да четеш като малък?
Като малък живеех основно в книгите. Излизах от тях само да обядвам и вечерям. Извън книгите бях доста неадекватен и замаян. Нямам спомен по-късно да съм чел така предано. Не съм.
Кой беше любимият ти литературен герой?
Четях напосоки, каквото ми попадне. Любими герои ми бяха едновременно Хъкълбери Фин, Печорин на Лермонтов и стария Зеб Стамп (ако не греша името му) от Конника без глава.
Наказвали ли са те заради книга?
Не, но ме караха понякога да оставя книгата и да изляза да играя като нормалните деца. Бях наистина много разсеян и завеян в „реалния” свят.
Баща ти четеше ли ти?
Не. В онези времена и онзи патриархат четенето не беше работа за мъже. И бащите нямаха много време за подобни „глезотии”. Но и аз се научих да чета доста рано, така че нямаше нужда.
А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?
Малко, твърде малко. Но пък си разказваме истории преди заспиване. Измисляме си разни неща. Разказването на истории не е за подценяване. Всъщност тя също твърде рано се научи да чете.
Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?
Четяхме й и разказвахме истории още от самото раждане, а може би и по-рано. Говорехме си с нея доста отпреди да се роди. И това ми се струва важно.
Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?
Не много. И не обичам да си преправям гласа като говоря с нея. Децата разбират когато се опитваш да се държиш „по детски” с тях и мисля, че не харесват това.
Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?
Тя е на 8 и от поне две години сама си избира книгите. Мисля, че предпочита съвременни истории, не си пада много по класически приказки. Всичко за муминтролите, Роалд Дал, но и Кестнер, Мечо Пух.
При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?
По-скоро я оставям тя да си избира. Но тъй като си пазя моите любими – Двойната Лотхен, Пипи и някои други, може би съм й повлиял да прочете и тях.
“За” или “против” класическите приказки и защо?
Ами при дъщеря ми не се получава много с класическата приказка. Мисля, че й са твърде страшни и леко груби. В детските приказки, в българските още повече, боят например за нищо не се брои. Сещам се, че за Рая беше доста голям шок приказката за Дядоваат ръкавичка, където накрая дядото хвърлил здрав пердах на горките животни. Плака с глас.
Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?
Не. Достатъчно е детето да види какво е отношението на родителите към книгите в дома и то започва да се отнася по същия начин към тях. Да държиш книга в ръцете си, да я разгръщаш отпреди да си научил буквите, това е толкова естествен ритуал.
Какъв слушател е детето/ децата ти?
Децата по принцип са най-истинските слушатели. И моето не се отличава от другите.
Посещавате ли с детето ти библиотеката?
Записани сме, но не ходим твърде често. Имаме доста голяма библиотека в къщи.
Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?
Разбира се. Когато детето види, че един голям човек стои с часове пред една малка книга, сигурно си дава сметка, че тук има нещо вълшебно. Както казва едни приятел, тук бащата винаги се появява малко по-късно от майката. Затова е още по-ценно, в тази малко или много мачо култура, да видиш седящи един до друг и четящи баща и син, баща и дъщеря.
Обичаше ли да четеш като малък?
Като малък живеех основно в книгите. Излизах от тях само да обядвам и вечерям. Извън книгите бях доста неадекватен и замаян. Нямам спомен по-късно да съм чел така предано. Не съм.
Кой беше любимият ти литературен герой?
Четях напосоки, каквото ми попадне. Любими герои ми бяха едновременно Хъкълбери Фин, Печорин на Лермонтов и стария Зеб Стамп (ако не греша името му) от Конника без глава.
Наказвали ли са те заради книга?
Не, но ме караха понякога да оставя книгата и да изляза да играя като нормалните деца. Бях наистина много разсеян и завеян в „реалния” свят.
Баща ти четеше ли ти?
Не. В онези времена и онзи патриархат четенето не беше работа за мъже. И бащите нямаха много време за подобни „глезотии”. Но и аз се научих да чета доста рано, така че нямаше нужда.
А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?
Малко, твърде малко. Но пък си разказваме истории преди заспиване. Измисляме си разни неща. Разказването на истории не е за подценяване. Всъщност тя също твърде рано се научи да чете.
Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?
Четяхме й и разказвахме истории още от самото раждане, а може би и по-рано. Говорехме си с нея доста отпреди да се роди. И това ми се струва важно.
Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?
Не много. И не обичам да си преправям гласа като говоря с нея. Децата разбират когато се опитваш да се държиш „по детски” с тях и мисля, че не харесват това.
Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?
Тя е на 8 и от поне две години сама си избира книгите. Мисля, че предпочита съвременни истории, не си пада много по класически приказки. Всичко за муминтролите, Роалд Дал, но и Кестнер, Мечо Пух.
При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?
По-скоро я оставям тя да си избира. Но тъй като си пазя моите любими – Двойната Лотхен, Пипи и някои други, може би съм й повлиял да прочете и тях.
“За” или “против” класическите приказки и защо?
Ами при дъщеря ми не се получава много с класическата приказка. Мисля, че й са твърде страшни и леко груби. В детските приказки, в българските още повече, боят например за нищо не се брои. Сещам се, че за Рая беше доста голям шок приказката за Дядоваат ръкавичка, където накрая дядото хвърлил здрав пердах на горките животни. Плака с глас.
Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?
Не. Достатъчно е детето да види какво е отношението на родителите към книгите в дома и то започва да се отнася по същия начин към тях. Да държиш книга в ръцете си, да я разгръщаш отпреди да си научил буквите, това е толкова естествен ритуал.
Какъв слушател е детето/ децата ти?
Децата по принцип са най-истинските слушатели. И моето не се отличава от другите.
Посещавате ли с детето ти библиотеката?
Записани сме, но не ходим твърде често. Имаме доста голяма библиотека в къщи.
Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?
Разбира се. Когато детето види, че един голям човек стои с часове пред една малка книга, сигурно си дава сметка, че тук има нещо вълшебно. Както казва едни приятел, тук бащата винаги се появява малко по-късно от майката. Затова е още по-ценно, в тази малко или много мачо култура, да видиш седящи един до друг и четящи баща и син, баща и дъщеря.
detskiknigi.com
Comments
Post a Comment