Лусина Терзиян за дизайна в остарелите детски книжки и в сайтовете




Лусина Терзиян е дизайнер в ABC Design & Communication и студентка в НБУ, специалност “Илюстриране и графични технологии”. През тази есен тя участва в Hip Hip Zine Fair - събитие, което представя съвременната независима издателска сцена от България и цял свят. Hip Hip Zine Fair беше организиран от Hip Hip Library с подкрепата на Културния център на Софийски университет, домакин на първото издание през септември 2015. На фестивала Лусина Терзиян представи своя проект - илюстрации към “Небивалици” от Доналд Бисет. Използвам повода да я разпитам за работа й като дизайнер на сайтове и като илюстратор.

Защо избра точно тази книжка за твоя курсов проект?

Усещам всички мои колеги като приказни герои, а ателието, в което работим - като приказен свят, защитен и сбъдващ мечти. Както аз, така и всички те, сме избрали да илюстрираме светове, в които или си представяме, че живеем или мечтаем да претворим в така наречената реалност. "Небивалици" на Доналд Бисет описва света, така, както аз го преживявам - абсурден, противоречив, объркан, изпълнен с душа, дори и в неодушевените си предмети.

Съвременните детски книжки изобщо не приличат на книжките от преди 10-20 години. Изброй три отличителни и съществени техни черти.

Разнообразни. Различни. Разпознаваеми.

сайт че е остарял и каква спешна помощ му е нужна?

Най-съществената част в работата, както на дизайнера, така и на илюстратора е да умее да наблюдва, съзерцава, разпознва. И така да намира целта, отправната точка, както и основата, върху която да стъпи, за да изгради илюстрацията си или пък новия уеб проект.
Ако умееш да различаваш какво може да се запази, какво да се промени и какво напълно да се премахне от един сайт, спрямо функциите които трябва да изпълнява и аудиторията, с която да работи, значи си успял да свършиш добре работата си.



Върху какъв проект мечтаеш да работиш?

Такъв, в който да навляза в дълбочина, да заеме цялото ми съзнание. Да ме развива, докато работя по него. Да ме провокира да отивам отвъд зоната си на комфорт постоянно. Да ме накара да вляза в детайлите, без да губя гледка за общата картина. Да повлияе и да докосне голяма аудитория, за да има смисъл от него.

Какво е красиво според теб?

Всичко е относително. Това, което днес ни се струва красиво, утре може да не е. Непреходните неща са истински красиви - тези които остават във времето и се оценяват през поколенията. Всичко останало е конфекция, която бързо бива захвърляна и забравяна.


Как си почиваш от работата?

Като цяло нямам усещането, че "работя". Всичко разглеждам като приятно и правилно прекарване на времето. Така че, зависи от гледната точка - от една страна може да се каже, че не спирам да работя и съответно не си почивам от работата, от друга - че не работя изобщо, поне не в широко известния смисъл.


www.kafene.bg


Comments

Popular posts from this blog

Успешно творческо лято за самодейците от село Гецово