Не потъпквайте детското желание за четене
Нужно ли е децата да имат право сами да избират какво да четат? Могат ли да го правят успешно? Как бихме могли, ние възрастните, да ги подкрепим без да ги демотивираме? Предлагаме ви статията на Барбара Уийтли*, публикувана на сайта на Education Week, която дава отговор на горните въпроси.
Джон излиза от библиотеката с книга за крокодили и алигатори, която сам е избрал. Виждайки учителката си, казва развълнувано: „Вижте, г-жо Милс, имам книга за алигаторите!” Тя поглежда книгата, взима я от ръцете му и я разлиства: „Не знам, Джон, тази книга изглежда доста трудна за теб. Искам да я върнеш в библиотеката и да си избереш по-лесна книга за четене.” Джон се натъжава и се отправя към библиотеката.
Тази ситуация е често срещана в основните училища.
Да помогнем на децата да си изберат подходяща за тях книга не е лесна задача. Например, Джон бе така развълнуван от избора си на четиво, че това вълнение би го мотивирало да я прочете, независимо дали е „много трудна” за него или не. От друга страна, г-жа Милс е загрижена за нивото на трудност на книгата, защото иска Джон да бъде успешен самостоятелен читател. Може би г-жа Милс е имала най-добри намерения, но неволно е съкрушила част от ентусиазма и вълнението на Джон към четенето, а може би към книгите изобщо.
За да станат опитни и страстни читатели, децата трябва да преминат през различни етапи на четене. Първият етап е четенето с учител. Той започва с оценяването на възможностите им да четат, често определяно като четене с учебна цел. Учителят предоставя текст, който не е много лесен, нито много труден за детето, с подбран речников състав, позволяващ му да прочете три четвърти от думите. След това учителят осигурява подкрепа на детето за успешен прочит, като му помага да придобие умения за точно и гладко четене с разбиране. Четенето с учител позволява веднага да се оцени доколко децата разбират текста и при необходимост да получат помощ под формата на допълнителни уроци или смяна на текста.
Друг етап при четенето е личният избор на книга. Децата сами избират своя материал за четене с минимална или без никаква намеса от страна на възрастните. Могат да си изберат текстове от книгите у дома, от книгите в клас, от училищната или обществената библиотека, отговарящи на интересите им и на целта на четене. Ако едно момче се интересува от състезания с коли и скоро е гледало със семейството си състезание по телевизията, най-вероятно когато посети библиотека, ще си избере книга за Дейл Ърнхарт (състезател от Формула 1 – бел. пр.). Разглеждайки книгите, учениците търсят снимки, които да са интересни, текст, който да е завладяващ, или просто книга, която да предизвика любопитството им.
Личният избор на книга е също толкова важен при обучението на децата да четат, колкото и изборът на подбран текст от учител. Избирайки си сами книги, децата придобиват чувство за независимост и по-голяма самоувереност. Когато си изберат книга, която е интересна и се забавляват, докато я четат, те разбират, че могат самостоятелно да взимат добри решения. По-важното е, че осъзнавайки способността си да направят добър избор на книга, се мотивират да четат повече, което е ключов компонент от самостоятелното четене. Когато едно дете е мотивирано да прочете книга, независимо от причината, това често помага за преодоляването на всякакви затруднения при четене.
Мотивацията не само помага на читателя да прочете текста предизвикателство, но също така успява да събуди интерес у него, да го увлече. А това е една от най-трудните задачи за учещите се читатели – да не загубят интерес към книгата, която четат. Колкото повече чете едно дете, толкова по-добър и умел читател става. Така нашата основна задача е да помогнем на децата да открият своя текст, който да ги мотивира и увлича, за да продължат да четат все повече и повече.
Това е непрекъснат кръговрат: ако децата са мотивирани да четат, те ще прекарват повече време в четене и обратно – ако са заинтригувани от текста, ще се мотивират да четат повече. Мотивацията е жизненоважна!
Как да мотивираме децата и как да им помогнем при избора им на материали за четене?
Нека се върнем към Джон и книгата за алигаторите: ако книгата наистина бе толкова трудна за него, учителката или родителите му можеха да му помогнат при прочита, можеха да предложат да му я прочетат или пък да ангажират някой друг да я прочете заедно с него. Най-лесно е да дадем личен пример или да им четем на глас. Четенето на глас е изключително важно за децата още от предучилищна възраст. Когато четем на глас, детето чува правилната интонация, запомня правилния изказ и се запознава с думи, които би се затруднило да прочете само.
Възрастните могат да покажат на децата, че четенето е важно, прекарвайки част от свободното си време в четене. Със сигурност не е лесно начинание при забързаното ни ежедневие, но когато телевизорът не работи и всички у дома четат, детето се учи, че четенето е ценно. От друга страна, родителите трябва да осигурят достатъчно свободно време на детето, за да може то да избере четенето като дейност. Децата придобиват необходимите кураж и подкрепа, когато четем заедно с тях и ги слушаме да четат на глас.
Друг начин да ги мотивираме да четат е като им предлагаме възможност да се запознават и срещат с книги на различни места. Това може да е посещение на книжарница или библиотека по време на организирано четене на приказки, може да е и запланувано посещение в библиотеката за разглеждане на книгите. Можете да окуражите учещите се читатели и като им подарявате книги.
Помагайки на учениците да се превърнат в разумни и самостоятелни читатели е едно от най-големите предизвикателствата за училището и обществото. Тестът „5 пръста” би могъл да помогне при избора на книга. Това е лесен метод, при който детето само решава дали книгата е много трудна или е подходяща за него. Ученикът отваря книгата, прочита една или две страници и когато открие непозната дума, свива един пръст. Ако има четири или пет свити пръста след прочитане на страницата, може би книгата е прекалено трудна, но ако има свити два или три пръста, книгата вероятно е подходяща.
Веднъж усвоили този метод, децата могат да го използват всеки пъте, когато си търсят подходяща книга. С малко късмет тази стратегия ще им помогне да намерят книги, които да ги интригуват, да развихрят въображението им и да ги накарат да бъдат читатели за цял живот.
Екипът ни е поддръжник на правото на избор на децата какво да четат и смятаме, че самостоятелният избор е силен мотивиращ фактор за младите читатели. Можете да следите секцията ни с “Авторски ревюта” на съвременни и класически детски книги, за да се ориентирате в света на детските книги и при нужда да окажете подкрепа в избора на малкия читател. Още подобни статии със съвети за учители и родители можете на намерите в секциа “Зона за възрастни”.
* Барбара Уийтли е преподавател с 25 години опит като учител до пети клас и езиков специалист на деца на възраст 5-10 години. В момента работи като медиен специалист в библиотека и завършва докторска степен в областта на образованието във Вирджинския университет.
Превод: Ваня Златева
Джон излиза от библиотеката с книга за крокодили и алигатори, която сам е избрал. Виждайки учителката си, казва развълнувано: „Вижте, г-жо Милс, имам книга за алигаторите!” Тя поглежда книгата, взима я от ръцете му и я разлиства: „Не знам, Джон, тази книга изглежда доста трудна за теб. Искам да я върнеш в библиотеката и да си избереш по-лесна книга за четене.” Джон се натъжава и се отправя към библиотеката.
Тази ситуация е често срещана в основните училища.
Да помогнем на децата да си изберат подходяща за тях книга не е лесна задача. Например, Джон бе така развълнуван от избора си на четиво, че това вълнение би го мотивирало да я прочете, независимо дали е „много трудна” за него или не. От друга страна, г-жа Милс е загрижена за нивото на трудност на книгата, защото иска Джон да бъде успешен самостоятелен читател. Може би г-жа Милс е имала най-добри намерения, но неволно е съкрушила част от ентусиазма и вълнението на Джон към четенето, а може би към книгите изобщо.
За да станат опитни и страстни читатели, децата трябва да преминат през различни етапи на четене. Първият етап е четенето с учител. Той започва с оценяването на възможностите им да четат, често определяно като четене с учебна цел. Учителят предоставя текст, който не е много лесен, нито много труден за детето, с подбран речников състав, позволяващ му да прочете три четвърти от думите. След това учителят осигурява подкрепа на детето за успешен прочит, като му помага да придобие умения за точно и гладко четене с разбиране. Четенето с учител позволява веднага да се оцени доколко децата разбират текста и при необходимост да получат помощ под формата на допълнителни уроци или смяна на текста.
Друг етап при четенето е личният избор на книга. Децата сами избират своя материал за четене с минимална или без никаква намеса от страна на възрастните. Могат да си изберат текстове от книгите у дома, от книгите в клас, от училищната или обществената библиотека, отговарящи на интересите им и на целта на четене. Ако едно момче се интересува от състезания с коли и скоро е гледало със семейството си състезание по телевизията, най-вероятно когато посети библиотека, ще си избере книга за Дейл Ърнхарт (състезател от Формула 1 – бел. пр.). Разглеждайки книгите, учениците търсят снимки, които да са интересни, текст, който да е завладяващ, или просто книга, която да предизвика любопитството им.
Личният избор на книга е също толкова важен при обучението на децата да четат, колкото и изборът на подбран текст от учител. Избирайки си сами книги, децата придобиват чувство за независимост и по-голяма самоувереност. Когато си изберат книга, която е интересна и се забавляват, докато я четат, те разбират, че могат самостоятелно да взимат добри решения. По-важното е, че осъзнавайки способността си да направят добър избор на книга, се мотивират да четат повече, което е ключов компонент от самостоятелното четене. Когато едно дете е мотивирано да прочете книга, независимо от причината, това често помага за преодоляването на всякакви затруднения при четене.
Мотивацията не само помага на читателя да прочете текста предизвикателство, но също така успява да събуди интерес у него, да го увлече. А това е една от най-трудните задачи за учещите се читатели – да не загубят интерес към книгата, която четат. Колкото повече чете едно дете, толкова по-добър и умел читател става. Така нашата основна задача е да помогнем на децата да открият своя текст, който да ги мотивира и увлича, за да продължат да четат все повече и повече.
Това е непрекъснат кръговрат: ако децата са мотивирани да четат, те ще прекарват повече време в четене и обратно – ако са заинтригувани от текста, ще се мотивират да четат повече. Мотивацията е жизненоважна!
Как да мотивираме децата и как да им помогнем при избора им на материали за четене?
Нека се върнем към Джон и книгата за алигаторите: ако книгата наистина бе толкова трудна за него, учителката или родителите му можеха да му помогнат при прочита, можеха да предложат да му я прочетат или пък да ангажират някой друг да я прочете заедно с него. Най-лесно е да дадем личен пример или да им четем на глас. Четенето на глас е изключително важно за децата още от предучилищна възраст. Когато четем на глас, детето чува правилната интонация, запомня правилния изказ и се запознава с думи, които би се затруднило да прочете само.
Възрастните могат да покажат на децата, че четенето е важно, прекарвайки част от свободното си време в четене. Със сигурност не е лесно начинание при забързаното ни ежедневие, но когато телевизорът не работи и всички у дома четат, детето се учи, че четенето е ценно. От друга страна, родителите трябва да осигурят достатъчно свободно време на детето, за да може то да избере четенето като дейност. Децата придобиват необходимите кураж и подкрепа, когато четем заедно с тях и ги слушаме да четат на глас.
Друг начин да ги мотивираме да четат е като им предлагаме възможност да се запознават и срещат с книги на различни места. Това може да е посещение на книжарница или библиотека по време на организирано четене на приказки, може да е и запланувано посещение в библиотеката за разглеждане на книгите. Можете да окуражите учещите се читатели и като им подарявате книги.
Помагайки на учениците да се превърнат в разумни и самостоятелни читатели е едно от най-големите предизвикателствата за училището и обществото. Тестът „5 пръста” би могъл да помогне при избора на книга. Това е лесен метод, при който детето само решава дали книгата е много трудна или е подходяща за него. Ученикът отваря книгата, прочита една или две страници и когато открие непозната дума, свива един пръст. Ако има четири или пет свити пръста след прочитане на страницата, може би книгата е прекалено трудна, но ако има свити два или три пръста, книгата вероятно е подходяща.
Веднъж усвоили този метод, децата могат да го използват всеки пъте, когато си търсят подходяща книга. С малко късмет тази стратегия ще им помогне да намерят книги, които да ги интригуват, да развихрят въображението им и да ги накарат да бъдат читатели за цял живот.
Екипът ни е поддръжник на правото на избор на децата какво да четат и смятаме, че самостоятелният избор е силен мотивиращ фактор за младите читатели. Можете да следите секцията ни с “Авторски ревюта” на съвременни и класически детски книги, за да се ориентирате в света на детските книги и при нужда да окажете подкрепа в избора на малкия читател. Още подобни статии със съвети за учители и родители можете на намерите в секциа “Зона за възрастни”.
* Барбара Уийтли е преподавател с 25 години опит като учител до пети клас и езиков специалист на деца на възраст 5-10 години. В момента работи като медиен специалист в библиотека и завършва докторска степен в областта на образованието във Вирджинския университет.
Превод: Ваня Златева
detskiknigi.com
Comments
Post a Comment