Ludogorie Voices

Някога, много отдавна, в свят отвъд нашия три богини се събрали да приветстват новата си кралица. Дарили я с три звезди: огнената, ледената и водната, които да разпръскват любов и светлина. Господарката на мрака Нереза обаче направила зла магия – един ден звездите да паднат от небето. За да се слеят мракът и светлината и да настъпи краят на света. Саша Ригс е талантлива художничка, която превръща кошмарите и виденията си в картини. Тя живее и твори в уединение, далеч от шума на големия град. Виденията ѝ я отвеждат до гръцкия остров Корфу и там тя среща ирландския илюзионист Бран Килиан – харизматичния мъж от сънищата ѝ, предопределен да бъде неин любим. Саша притежава и друга необикновена дарба – да долавя чувствата на хората. Тя усеща, че Бран не е този, за когото се представя, но въпреки това се влюбва в него. read at az-jenata.bg

Как минава лятото, скъпи приятели? Надяваме се, че се забавлявате много и изживявате най-невероятните приключения всеки ден, както и че не забравяте да прочетете по една-две интересни книги. Сами знаете вече, книжките могат да направят лятото ви наистина незабравимо, защото те ще ви отведат на приказни места! Но вие това го знаете. Дали знаете обаче, че и изненадите на „Забавното четене“ за това лято тепърва започват! Нали ви обещахме, че ще има... След като направихме нашето турне из страната, дойде времето и за едно предизвикателство. Време е да дадем старт на тазгодишното издание на вече традиционния конкурс за творческо писане на „Забавното четене“. В него могат да участват деца от цялата страна на възраст от 8 до 14 години. follow the link

Това обявиха от издателство „Рандъм Хаус“. Правата са закупени от „Конърстоун“. Коелю се прочу с романа си „Алхимикът“, публикуван през далечната 1988 г. и от тогава е един от най-влиятелните писатели в света. Книгите му са продадени в над 200 милиона екземпляра в 160 страни. Последният му роман беше „Изневяра“, излязъл през 2014 г. Очаква се новият роман на бразилския майстор да излезе на 22 ноември. Книгата е озаглавена „The Spy”, а главен герой е най-прочутата жена шпионин в историята – Мата Хари. Коелю разказва за куртизанката танцьорка, която развлича аудиторията и си спечелва статута на доверено лице на едно от най-властните и силни хора на своето време. Тя се осмелява да отхвърли морализма и провинциалните порядки в началото на ХХ век, но заплаща а това с живота си. Докато чака да бъде изпълнена екзекуцията й в парижки затвор, едно от последните й желания е листове и химикалка, за да напише няколко писма. В последните 20 години тайните служби на Великобритания, Германия и

На 29 юли излиза от печат „Бавачката на ангели“, осми поред роман от серията за Ерика и Патрик, който се завихря като северен ураган от скрити истини и измами! „Бавачката на ангели“ (превод: Любомир Гиздов, 464 стр., цена: 20 лв.) отново ни потапя в смразяващата атмосфера на Фелбака, където миналото неминуемо застига настоящето. През 1908 г. арестуват „бавачката на ангели”, която убива поверените й нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и съпругът й са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца изчезва необяснимо от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Ще успеят ли Патрик и колегите му да разплетат този възел от мистерии? Родена през 1974 г. в малко селце на западния бряг на Швеция – Фелбака, Камила Лекберг превръща родното си място в арена на св

Джеймс Ролинс Наближава война - битка, която ще обхване петдесет хилядолетия от човешката история! В затънтените планини на Хърватия един археолог прави странно откритие – подземен католически параклис, останал скрит в продължение на столетия, пази костите на неандерталска жена. В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията? Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхв

Книжен център „Гринуич“ отново събра любителите на интересните истории и почитателите на звездната авторка Венета Райкова, която представи новата си книга „Вещицата“. Вторият роман на скандалната авторка идва само четири месеца след дебюта на „Триумфът на кучките“, а провокативното му заглавие обещава да го направи новата сензация на книжния пазар. Книгата с интересното заглавие „Вещицата“ представиха издателят Виктория Бисерова и журналистът и приятел на авторката Любомир Огнянов. Събитието уважиха представители от различни сфери на обществения живот и десетки верни фенове на популярната телевизионна водеща. Издателят Виктория Бисерова не успя да скрие вълнението си и радостта си от възможността да представи втори роман от Венета Райкова само четири месеца след появата на бестселъра „Триумфът на кучките“. Тя пожела на авторката съвсем скоро на четвъртите корици на книгите ѝ да пише: „Венета Райкова – автор на множество бестселъри, започнала своята кариера като телевизионна

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект. Тери Пратчет - британски писател и най-продаваният автор във Великобритания за 90-те.

lili.bg

Втори фестивал за стенна живопис "Старо Железаре" 2016 Село на индивидуалности Реконструиране на българското село 2016 / Изкуство за социална промяна Откриване на изложбата: 30 юли 2016 г. от 18:00 часа Фестивал на толерантността, мултикултурата, миграцията, метаморфозите и това, което би могло да бъде действителност. ◊ ЗА ПРОЕКТА Тази година, през юли, ще се проведе второто издание на Фестивала на муралите (стенописи) в село Старо Железаре. Фестивалът е под наслов „Село на индивидуалности / Изкуство за социална промяна“. Миналото лято бяха създадени около 40 картини по стените на селото, представящи местните хора в компанията на известни личности от политиката и културата. Проектът е иницииран от артистичният дует Катажина и Венци Пирянкови, живеещи постоянно в Познан. Това е следващата стъпка на стартиралата през 2013 г. инициатива „Ревитализация / Обновяване на българското село“. И през тази година, артистичните дейности в Центъра за съвременно изкуство „Пирянков“ щ

В това „открито писмо“ Астрид Линдгрен отговаря на най-често задаваните въпроси за живота и творчеството й. "Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета. Аз съм второто дете на Самуел Аугуст Ериксон и съпругата му Хана. Фермата, в която живеехме, се наричаше — и все още се нарича — „Нес“. Тя се намира недалеч от градчето Вимербю е южната шведска провинция Смоланд. Къщата е построена през 1411 г. и е била жилище на местния свещеник. Баща ми, обаче, не беше свещеник, а фермер, който бе само наемател. След мен в старата червена къща се родиха още две деца. Така станахме четирима — Гунар, Астрид, Стина и Ингегерд. В „Нес“ прекарахме щастливо детство, като децата от книгите за село Шумотевица. Ходехме на училище във Вимербю, което не беше далеч, дори за пешеходец. Но също като децата от Шумотевица, един ден трябваше да пораснем и да се срещнем с Големия свят. Аз заминах за Стокхолм, където учих за секретар

Жоел Дикер е роден на 16 юни 1985 г. в Женева, френско-говорящ град в Западна Швейцария. Започва да пише още като дете. На 10 годишна възраст започва да издава месечното списание за дивата природа „Вестник на животните”, което редактира в продължение на 7 години. В това си качество печели наградата Cunéo Prize за защита на природата, и е обявен за „Най-млад главен редактор на Швейцария“ от „Tribune“, Женева. На 19 годишна възраст заминава за Париж, където се записва в театралната школа „Cours Florent“. След една година се завръща в Швейцарие и записва право в Юридическия факултет на Женевския университет. Дипломира се през 2010 г. Първият му разказ „Тигърът” печели през 2005 г. наградата PIJA (Международна награда за млади френскоговорящи автори). През 2009 г. написва първия си роман „Последните дни на нашите бащи” и получава Наградата на женевските писатели за непубликувани ръкописи през 2010 г. Впоследствие романът е издаден през 2012 г. „Истината за случая Хари Куебърт” е в

Блогърът Ланс Поукър публикува забавен текст, в който изтъква предимствата на хартиените книги пред набиращите все по-голяма популярност електронни книги. Ето неговите 15 шеговити причини да продължаваме да четем по традиционен начин: 1. Е-книгите не ти позволяват да имаш истинска книжна библиотека и ако не можеш да се похвалиш с факта, че имаш лична библиотека, какъв е смисълът да четеш. 2. Ако минеш изцяло на е-книги, ще загубиш удоволствието да си подчертаваш любимите абзаци. 3. Книгите са пътешествие, докато с е-книгите си винаги на една и съща страница. 4. Традиционните книжарници са добро място да заблудиш другия пол, че си интелигентен. 5. Новите книги миришат добре, за разлика от електронните. Наистина книгите от библиотеката миришат малко като стаята на баба ти и дядо ти, но това няма значение, миризмата формира характера. 6. Да носиш книга с твърди корици е фешън – все едно да носиш очила с дебели рамки и малко използван тефтер „Молескин”. 7. Разговорите за хартиени кн

През годините лауреати на датското отличие са били Салман Рушди, Изабел Алиенде и... Паулу Коелю Журито удостоява Харуки Мураками с приза за неговата „смела комбинация от класически разказ, поп култура, японски традиции, реализъм като от съновидение и философски дебати“. Японският писател Харуки Мураками е тазгодишният лауреат на водещата датска литературна награда – „Ханс Кристиан Андерсен“. По този начин той се нарежда до автори като Салман Рушди, Джоан Роулинг и… Паулу Коелю. Журито удостоява Мураками с приза за неговата „смела комбинация от класически разказ, поп култура, японски традиции, съновиденчески реализъм и философски дебати“. 66-годишният писател, чиито книги се продават в милиони екземпляри по целия свят, е изградил култ към сложно изградените истории на абсурда и самотата в модерния живот, наситени с препратки към поп културата. С романи като „Кафка на плажа“ и „Норвежка гора“ Мураками неведнъж е бил спряган за бъдещ Нобелов лауреат за литература. Той е но

Какво се случва, ако погледнем отвъд видимото? С разказите, събрани в този сборник, аржентинският писател Гийермо Мартинес, балансирайки на ръба между здравия разум и лудостта, между фаталността и съвпадението, съня и кошмара, ни въвежда в душевната бездна на своите герои, изправени пред необичайни, дори екстремни ситуации, и ни предлага истории, които се четат със затаен дъх и с нетърпеливо очакване на развръзката: винаги драматична, изненадваща и шокираща. Както в сборника „Големият ад”, и в това свое завръщане към разказа, авторът създава наситена атмосфера, в която разказва за загадката на приятелството и на любовта, за близкото и обичното, което се превръща в чуждо, за онова, което докосваме, когато стигнем дъното. С тези единайсет творби, майсторски написани в разнообразни регистри на жанра – от семеен, еротичен и фантастичен, до разказ на ужаса, – Гийермо Мартинес за пореден път се утвърждава като един от водещите автори в съвременната латиноамериканска литература, дост

Пенчо Славейков и Мара Белчева Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 г. Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката. Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 г. Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов. Пейо Яворов и Мина Тодорова Чиста, красива и трагична, любовта между Пейо Яворов и Мина Тодорова се превърна в легенда на изминалото столетие, която поколения българи приеха като несбъднат

По време на фестивалните дни „Българска душа на Святата земя – 2016” (27-30 май 2016 г.), организирани от българката ВЕСЕЛА СЕЛИ РАЙЧИНОВА – поетеса, продуцент и режисьор, се състоя поетична вечер в един от най-изисканите ресторанти на град Бат Ям. „Когато рецитираме стихове, ние се пренасяме в друг свят, тогава няма шоу, но се достига до други измерения, до други дълбочини”, каза Весела Сели Райчинова. Вечерта започна с представянето на БЕТИ ЛЕОН ФАРХИ (израелска писателка, родена у нас), която разказа спомени от своето детство в България, за спасяването на българските евреи през Втората световна война и неустоимото ѝ желание всяка година да посещава родината си. Бети Леон твори и на иврит, и на български език. Тя живее в Израел от 1949 г. и сподели: „Българските евреи обичат много България, българското слово. В началото ни беше много трудно да започнем да пишем на иврит. Тук аз се срещам почти изключително с български евреи – те са моите приятели. Благодарна съм на българската ц

Лъвът е арогантен, Рибите – завистливи, Везните – мързеливи, разкрива книга за тъмната страна на астралните знаци Лъвовете са водачи, Везните – справедливи, а родените под знака на Дева – безупречно чисти и подредени. Чували сме за добрите страни на тези и други зодиакални знаци. Но наясно ли сме с лошите? Кой е капризен, кой – инатлив, и кой – направо кошмарен? Всичко това може да се научи от книгата “Мрачната страна на зодиака” на британската астроложка Стела Хайд, самата тя – проницателен и проклет Рак, пише в. “Дейли мейл”. Авторката разкрива недостатъците, предопределени от звездите, как могат да ви навредят и коя професия е най-подходяща предвид лошотията ви. follow the link

Мисли на Луис Карол от "Алиса в страната на чудесата"... „Не мога да се върна към вчерашния ден – тогава бях друг човек.” "Алиса: – Човек не може да вярва в невъзможни неща. – Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.“ „Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.” „Тръгни от началото и продължи, докато стигнеш края. Чак тогава спри.” „Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.” „Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?” „Във всяко нещо има поука, стига да можеш да я намериш. Всичко е смешно, ако можеш да му се смееш.” „Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.” www.noviteroditeli.bg

Споделено от Тео Буковски Привет! Аз съм Тео Буковски. Всъщност не се казвам точно така, но снимката вляво я свързвам с това име. Роден съм през 1973 г. Учил съм биология в Математическа гимназия /логично, нали!/ и после медицина в Медицинска академия /още по-логично/. Накрая започнах да работя в едно радио /свръхлогично!/, но понякога в живота събитията претърпяват обрат и поради тази причина преди 17 години започнах да лекувам болни хора. Тоест да работя това, за което съм учил /колко малко хора правят това напоследък!/. Пациентите ме обичат / моята надежда/. И аз ги обичам /моята емпатия/. Когато бях десетгодишен, написах една приказка за инсекти. Без заглавие. Наскоро една любознателна читателка в тийнейджърска възраст даде заглавие на приказката, нарече я „Приказка за левитиращата пчела”. Непубликувана. На двайсет години написах едно стихотворение, с глупаво заглавие. После го забравих. На 30 – няколко разказа, не им помня имената. На 40 – тази нестабилна възраст –дебел роман

Анна Ламбрева, родена в Карлово през 1895 г., е първата българска околосветска пътешественичка. Нейните две книги "Карлово и карловци след Освобождението" и "Царицата на южните морета. Из моята околосветска обиколка" бяха представени в Исторически музей - Карлово, съобщиха от пресцентъра на общината. Животът и пътешествията на тази забележителна за времето си жена бяха представени от директора на музея Мария Деянова пред карловската общественост. Анна Ламбрева прекарва 40 години от своя живот обикаляйки света, знаела е перфектно 7 езика, успява да посети 41 страни на 4 континента. Сред тях Иран, Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Канада, Америка, островите Нова Зеландия, Фиджи, Таити, Самоа и други страни. Анна Ламбрева сбъдва мечтата си да стане лекар, като учи в Американския колеж в Цариград. Работейки в американската болница край Босфора, тя спасява живота на американец, който пет години след това я открива отно

1157 години след създаването си най-старата библиотека в света най-накрая бе реставрирана и отворена за посетители. Ал-Каравиин се намира във Фез, Мароко, в най-стария университет в света, открита през 859 г. библиотеката е с някои малки модернизации и реновирана в сравнение с първоначалния си вид от преди повече от век. Ремонтите започнаха през 2012 г. и за тях се погрижи канадско-мароканският архитект Азиза Чаоуини. След края на работата му управата на учебното заведение реши да отвори за посетители помещенията, които до преди това са били тясно специализирани само за нуждите на академичната общност и теолозите. under the link www.lira.bg

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун обяви създаването на ново партньорство и фонд, предназначени за борба с насилието над деца, предаде Асошиейтед прес. Бан огласи учредяването на Глобално партньорство за прекратяване на насилието срещу деца, който обединява правителства, фондации, академични институции и частния сектор в опит да се сложи край на посегателствата, експлоатацията, трафика и насилието при въоръжени конфликти над деца. Създаден и попечителски фонд в подкрепа на партньорството, първи дарител в който стана британското правителство, предоставило 40 милиона лири (около 54 млн. долара). По данни на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията над един милиард деца по света са преживели физическо или психологическо насилие, а едно от пет момичета са били подложени на сексуално посегателство поне веднъж в живота си.  БТА

Драмите в романите на сестрите Бронте ми идваха в повече дори като тинейджърка. Признавам, че четенето на книгите им ми даваше необходимата глътка развлечение помежду задължителните четива за училище, но никога не успях да им стана истински фен. Толкова много и толкова негативни чуства на едно място съшити наедно с мърляви зимни английски пейзажи не ми звучаха много привлекателно. Не успях никога да се влюбя нито в мистър Рочестър (с подмолните му ходове да вкара в капана на любовта бедната гувернантка Джейн Еър, която и без това не можеше да диша без него още от мига на запознанството им и седя през половината роман в обожателно наблюдение до краката му), нито в Хийткиф, когото считах за нередовен по начало, но след като изрови от гроба тялото на любимата си природена сестра Кати, за да я убеждава в любовта си, направо го задрасках от списъка на хората, за които изобщо искам да мисля някога. Така се случи обаче, че през ранното лято на тази година имах път към Бронте Кънтри-

„Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших – тъй да се рече – моето самообразование. Но в него останаха големи празнини… Записах стихове – зачиракувах в поезията – от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни. От 1895 година, по-честит от Скитника евреин – аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София. Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.

Как си обясняваш пълзящото чувство за носталгия, което се възцарява далеч отвъд разбираемото “а бяхме млади”? Според мен тук текат и някакви по-дълбоки процеси – да речем, вкарват вид соц-субстрат в “мелачката”, за да получат на изхода “чисти носталгици”. Това всъщност е свързано до някаква степен с българската тъга и с българското “неслучило се”. Има стандартна носталгия – по това, което е било, което се е случило, което е било хубаво и което ти си изгубил; но има и в някаква степен “голяма” носталгия. Примерно тази на португалската империя, която е загубила всичко, което е притежавала. Но за мен има нещо специфично в българската носталгия и то е това, че тя е носталгия по неща, които не са се случили. Това е втори вид, втори разред, второ ниво на тъга и носталгия. Да носталгираш по нещо, което така или иначе не се е случило. Това си е принос към носталгията изобщо – предвид факта, че “оригиналната” е свързана с Одисей и мъката по “ностос”-а, т.е. не само по Итака, а и по самия акт

Най-популярното и авторитетно издание за изкуство „Ташен“ пусна колекционерско издание, посветено на Кристо. От издателството са подготвили 1000 копия, лично подписани от българския артист. follow the link

Преди две седмици младият швейцарски писател Жоел Дикер лично представи новата си книга на български език „Книга за Балтиморови“. Той нашумя с „Истината за случая „Хари Куебърт“, но визитата му в София беше впечатляваща – младият швейцарец (на 16 юни навърши 31 години) очарова всички почитатели модерната европейска проза с усмивката си, ведрото си настроение и искреността си. Елена Бойчинова от Lira.bg се срещна с Дикер и поговори с него за писането, книгите и още нещо. Как разбрахте, че сте писател? И до ден днешен не съм сигурен в това. Когато се появи първият ми роман, бях вече написал пет, които не бяха приети от различни издателства. Изведнъж хората започнаха да ми казват: „Ааа, ама ти иска да станеш писател?“. Но аз пишех отдавна. Бях написал пет романа. Чак когато издадоха първия разбраха, че съм писател. Но в главите на хората все още не бях писател. Станах писател, когато издадоха книгата ми. Какво е да си писател? Дали ще бъда писател, като пиша без да бъда публикуван,

Белжар е място. В Белжар е възможно да получиш втори шанс. Там „времето спира, виси на място.“ А ако решиш да останеш завинаги, само правилният глас може да те върне. „Белжар“ (изд. „Ciela“) ще те плени с мрачната си история, събрала на едно място петима тийнейджъри с опустошени животи, които търсят своя път. Мег Уолицър разказва леко, мъдро и без усилие подтиква читателя към изводи, които са много лични и много по-дълбоки, отколкото се предполага, че е по силите на една янг адълт книга. Но „Белжар“ не е обикновена книга. В нея има магия, поезия и тайна, която не се разбулва почти до края. (Много ми е трудно да не издам развръзката, но ще внимавам, защото наистина не искам да ви разваля изненадата.) Главната героиня Джам започва първата си година в Хамбара – училище за твърде крехки емоционално тийнейджъри, след като изпада в дълбока депресия от смъртта на първата си голяма любов. Сигурна е, че никога няма да успее да събере парчетата от себе си и да заживее пълноценно. Затова

Нямате идея колко време ме тормози Рия, докато седна да чета една от любимите ѝ книги в нейната редакция – “Анна в рокля от кръв” на Кендар Блейк. То не бяха клетви, че ще ми хареса, че не е обичайната скопена тийн-лигня, че има кръв и черен хумор, и прочие… навих се, изчетох я на един дъх и горестно трябваше да призная, че е права – нещо, което хич не обичам. Съответно нямаше как да не чакам с нетърпение финала на историята (цяло чудо си е, че не е трилогия) – “Кралица на кошмара”, което в моята сбъркана глава звучеше точно като името на една стара сръбска песен, но това е друга тема Бързо се върнах в историята за проблемите на ловеца на духове Кас, който е загубил любовта си, но тя продължава да му се привижда навсякъде, но не в романтичен образ (или нещо по-пикантно и нормално за възрастта му :Р), а точно обратното – измъчена и измъчвана сякаш. Блейк (или задната корица, де) бързо ориентират, че полухепиендът в края на първата част си е всъщност пълен провал и Анна с

Интересно, за какво ли има толкова да си говорят възрастните? Аз отраснах като дъщеря на такъв баща, който знаеше всичко вместо мене – кога да говоря, кога да плача, кога да се смея, кога да споделям. Той беше прав винаги и за всичко. Аз нямах право на мнение. Като погледнеш, уж бяхме щастливо семейство. Да прокоментираме малко термина невидими деца, така разумно въведен от Георги Господинов. Какво са невидимите деца – не говорим за понятията, съществуващи при симпоматирането на различни болестни състояния, а за тези от близкото минало - децата, които са повече ходещи дистанционни и тези, които слизат в мазата за още един буркан краставички за гостите, а след това са отпращани директно в детската стая, “защото възрастните си говорят”. Резултат от мълчанието на едно такова „невидимо дете“ – крайна степен на увреждане на бъбреците, съсипан живот, премълчани сериозни заболявания. Бащата знае най – добре. Детето е музикално и пее и свири добре. Бащата и неговите родители

„Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато ще трябва да се самоубия", пише Хемингуей още в апогея на славата си. И се оказва пророк на собствената си смърт. Бохем, авантюрист, любител на жените и оръжията, големият писател Ърнест Хемингуей през целия си бурен живот се е борил и оцелявал. Той преживява повече от 70 злополуки и болести - две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, фрактура на черепа, смачкан прешлен и куп болести... И винаги оцелява. Не успява да се пребори единствено със себе си. На 2 юли 1961 г., след тежка и продължителна депресия, Хемингуей взима любимата си пушка и изстрелва два куршума в главата си. Хемингуей е бил човек с ранима и фина душа, които често е прикривал със своя остър език и ексцентрично поведение. Да си припомним някои от неговите прозрения и мисли за живота, който той толкова обичаше. 1. Светът е прекрасно място и си струва да се борим за не

Всички, които живеят в блока, зеха кой е Грозньо. Грозньо беше котаракът на блока. Грозньо обичаше три неща в живота: да се бие, да яде от боклука и така да се каже, да обича. Комбинацията от тези неща, заедно с живота навън, имаха голям ефект върху Грозьо. Като за начало, имаше само едно око, а на мястото на липсващото, зееше дупка. Ухото му от същата страна също липсваше, левият му крак изглежда се беше счупил преди време и беше зараснал в неестествен ъгъл, карайки го да изглежда все едно винаги завива на една страна. Опашката му отдавна я нямаше. На мястото и имаше малък израстък, който той постоянно размахваше и потрепваше. Грозньо щеше да прилича на тъмносиво таби на райета, ако не бяха раните по главата, врата, дори рамената с дебели, жълти корички. Всеки път, когато някой видеше Грозньо, реакцията беше една и съща: „Това е една грозна котка!” Всички деца бяха предупредени да не го докосват, възрастните го целеха с камъни, пръскаха го с маркучи, когато се доближаваше до до

Столичната библиотека организира лятна занималня за деца, съобщават от Столичната община. Заниманията ще се състоят два пъти седмично – вторник и четвъртък от 10.00 до 11.30 ч. В нея децата ще имат възможност да разкрият творческия си потенциал като рисуват, четат приказки и гледат анимационни филми със служителите от Детско-юношеския отдел. Това е подходящо решение за свободното време на децата през ваканцията. Във вторник за децата е предвидено четене на приказки и рисуване, а в четвъртък – гледане на анимационни филми. Заниманията са свободни и безплатни. Повече информация може да бъде намерена  тук www.roditel.bg

Националният дворец на културата (НДК) издирва отдавна загубен шедьовър на живописеца Цанко Лавренов. Търсената творба е озаглавена „Габрово 1847 година - първото просветно събрание в България, свикано от Васил Априлов, в което е взето решение за построяването на първата гимназия в България", 1968 г. „Творбата е културно-историческа ценност и за Националния дворец на културата е от изключителна важност тя да бъде намерена, за да бъде показана и съхранена за бъдещите поколения. Вярвам, че с общи усилия ще успеем да я открием”, каза директорът на Двореца Мирослав Боршош и допълни, че „инициативата по издирването на оригинала е по повод отбелязването на 120 години от рождението на Цанко Лавренов". За първи път пред родна публика Фондация „Цанко Лавренов” ще покаже запазената оригинална рисунка в размер 1х1 с картината. Рисувана е с молив върху хартия с размери: 140х197 см. Това ще стане на 12 юли 2016 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб “Перото”. ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЧЕЗНАЛАТА КА

Излизат две от най-обичаните заглавия от култовата поредица за Дора Изследователката! От 4 юли в книжарницитe може да намерите: Дора Изследователката Животните „Животните“ (32 стр., цена: 4.90 лв.) е подходяща за будни малчугани, които обичат гатанките и нямат търпение да опознаят света! На свой ред Дора Изследователката много обича животните и тази великолепно илюстрирана книжка го доказва. Ще й помогнете ли да научи имената на всички животни? Както знаете, нейният братовчед Диего разбира езика на животните и се грижи за тях, когато изпаднат в беда. Зайче, бухалче, сърничка, калинка... Книжката съдържа невероятно красиви стикери! Дора Изследователката Какво учим в детската градина „Какво учим в детската градина“ (48 стр., цена: 4.90 лв.) е предназначена за палавите малки всезнайковци, които искат да се забавляват от сърце! Тук ще се срещнете с всички добри приятели на малката изследователка - Ботичко, Вера, Тотор, Тико, Трио „Фиеста“ и Голямото червено пиле. Заедно щ