Читателски дневник: Любимите 10 книги на Жоел Дикер
Жоел Дикер е роден на 16 юни 1985 г. в Женева, френско-говорящ град в Западна Швейцария. Започва да пише още като дете. На 10 годишна възраст започва да издава месечното списание за дивата природа „Вестник на животните”, което редактира в продължение на 7 години. В това си качество печели наградата Cunéo Prize за защита на природата, и е обявен за „Най-млад главен редактор на Швейцария“ от „Tribune“, Женева.
На 19 годишна възраст заминава за Париж, където се записва в театралната школа „Cours Florent“. След една година се завръща в Швейцарие и записва право в Юридическия факултет на Женевския университет. Дипломира се през 2010 г.
Първият му разказ „Тигърът” печели през 2005 г. наградата PIJA (Международна награда за млади френскоговорящи автори). През 2009 г. написва първия си роман „Последните дни на нашите бащи” и получава Наградата на женевските писатели за непубликувани ръкописи през 2010 г. Впоследствие романът е издаден през 2012 г.
„Истината за случая Хари Куебърт” е вторият му роман, който е издаден в края на 2012 г. Номиниран е за наградите „Гонкур” и „Ентералие”. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия, с Награда „Гонкур” на гимназистите и с Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”. Романът е преведен на над 30 езика и е издаден в повече от 30 страни, продажбите надвишават 1 500 000 екземпляра.
Дикер е поредният ни гост в рубриката „Читателски дневник“. Ето коикниги определи той за негови любими четива:
„Обещанието на зората“ от Ромен Гари
„Belle du Seigneur“ от Албер коен
„Бараж срещу Пасифика“ от Маргьорит Дюрас
„Война и мир“ от Лев Толстой
„Бедни хора“ от Ф. М. Достоевски
„Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес
„Джеймс и гигантската праскова“ от Роалд Дал
„За мишките и хората“ от Джон Стайнбек
„Свобода“ от Джонатан Франзен
„Goodbye, Columbus“ от Филип Рот.
И речникът – като 11-та книга за разнообразие.
На 19 годишна възраст заминава за Париж, където се записва в театралната школа „Cours Florent“. След една година се завръща в Швейцарие и записва право в Юридическия факултет на Женевския университет. Дипломира се през 2010 г.
Първият му разказ „Тигърът” печели през 2005 г. наградата PIJA (Международна награда за млади френскоговорящи автори). През 2009 г. написва първия си роман „Последните дни на нашите бащи” и получава Наградата на женевските писатели за непубликувани ръкописи през 2010 г. Впоследствие романът е издаден през 2012 г.
„Истината за случая Хари Куебърт” е вторият му роман, който е издаден в края на 2012 г. Номиниран е за наградите „Гонкур” и „Ентералие”. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия, с Награда „Гонкур” на гимназистите и с Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”. Романът е преведен на над 30 езика и е издаден в повече от 30 страни, продажбите надвишават 1 500 000 екземпляра.
Дикер е поредният ни гост в рубриката „Читателски дневник“. Ето коикниги определи той за негови любими четива:
„Обещанието на зората“ от Ромен Гари
„Belle du Seigneur“ от Албер коен
„Бараж срещу Пасифика“ от Маргьорит Дюрас
„Война и мир“ от Лев Толстой
„Бедни хора“ от Ф. М. Достоевски
„Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес
„Джеймс и гигантската праскова“ от Роалд Дал
„За мишките и хората“ от Джон Стайнбек
„Свобода“ от Джонатан Франзен
„Goodbye, Columbus“ от Филип Рот.
И речникът – като 11-та книга за разнообразие.
www.lira.bg
Comments
Post a Comment