Любовта в живота на българските поети
Пенчо Славейков и Мара Белчева
Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 г. Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката.
Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 г.
Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов.
Пейо Яворов и Мина Тодорова
Чиста, красива и трагична, любовта между Пейо Яворов и Мина Тодорова се превърна в легенда на изминалото столетие, която поколения българи приеха като несбъдната част от собствения си живот. Гениалният поет среща за пръв Мина на една от сбирките на списание „Мисъл” през 1906 г. Тя е сестра на писателя Петко Тодоров и въпреки че е само на 15 г., привличането между двамата е видимо.
Следват откраднати срещи, страстни писма, взаимна неувереност и обществено възмущение. За своята Мина Яворов написва някои от най-силните произведения в българската литература – стихотворенията „Две хубави очи”, „Благовещение”, пиесата „В полите на Витоша”… Последната им среща е през лятото на 1909 г., след което Мина заминава за Франция.
В началото на 1910-а тя се разболява от туберкулоза и на 13-и срещу 14-и юли умира, слагайки край на една невъзможна и може би точно заради това, безсмъртна любов.
Пейо Яворов и Лора Каравелова
Сякаш всичко, до което се докосне Пейо Яворов, е осъдено на разруха и връзката му с Лора Каравелова е най-страшното доказателство за това. Запознават се на един излет в Драгалевци през лятото на 1906 г., но взаимният им интерес няма развитие заради любовта на Яворов към Мина. Съдбата обаче е решила да свърже бившия телеграфист с наследницата на славен род и от края на 1910 г. Лора Каравелова играе решителна роля в живота на поета.
Именно тя поема инициативата за тяхната връзка и скоро двамата се превръщат в най-ярката двойка на софийското общество. Постепенно обаче любовта започва да отстъпва пред ревността, домашните сцени и скандали стават техен редовен спътник и в една фатална нощ на 1913 г., Лора взима револвера на Яворов и се прострелва в гърдите. Яворов също натиска спусъка, но оцелява.
Само година по-късно револверът отново е в ръцете му и този път поетът ще последва своята любима в смъртта.
Боян Пенев и Елисавета Багряна
Като че ли по някакво необяснимо правило голямата любов изгаря всичко по пътя си и рядко стига до щастлива развръзка. Както се случва с Елисавета Багряна и Боян Пенев, двойката, която успя да победи обществените предразсъдъци и личните бариери, но не успя да победи неочакваната смърт.
Когато през 1924 г. ги достига любовта и двамата са женени – литературният критик за поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от когото има пет годишен син. Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира и през 1926 г. успява да получи развод.
Влюбените правят планове за съвместен живот, бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец преди това Боян Пенев внезапно умира. Красивата история завършва трагично, а разцъфтялото след нея приятелство между Елисавета Багряна и Дора Габе е допълнителен щрих към нейния митологичен колорит.
Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова
„Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин…”
Така започва едно от най-разтърсващите стихотворения в историята на българската литература, с което броени часове преди смъртта си Никола Вапцаров се прощава със своята съпруга и любима Бойка.
В уникалното разминаване между нежната лирика и чудовищното работническо ежедневие, Бойка Вапцарова е опората на поета в многобройните му неравни битки с реалността. От първата им среща край фабриката в Бараково през лятото на 32-ра година, до фаталния край, двамата се сблъскват с невероятни трудности и мизерия, губят седеммесечния си син, но остават верни на обичта си до вечерта на 23 юли 1942 г., когато Никола Вапцаров е разстрелян заради подривна комунистическа дейност.
Стихотворението „Прощално”, написано в килията от Вапцаров за Бойка, е символ на безсмъртието, което само истинската любов може да роди.
Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 г. Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката.
Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 г.
Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов.
Пейо Яворов и Мина Тодорова
Чиста, красива и трагична, любовта между Пейо Яворов и Мина Тодорова се превърна в легенда на изминалото столетие, която поколения българи приеха като несбъдната част от собствения си живот. Гениалният поет среща за пръв Мина на една от сбирките на списание „Мисъл” през 1906 г. Тя е сестра на писателя Петко Тодоров и въпреки че е само на 15 г., привличането между двамата е видимо.
Следват откраднати срещи, страстни писма, взаимна неувереност и обществено възмущение. За своята Мина Яворов написва някои от най-силните произведения в българската литература – стихотворенията „Две хубави очи”, „Благовещение”, пиесата „В полите на Витоша”… Последната им среща е през лятото на 1909 г., след което Мина заминава за Франция.
В началото на 1910-а тя се разболява от туберкулоза и на 13-и срещу 14-и юли умира, слагайки край на една невъзможна и може би точно заради това, безсмъртна любов.
Пейо Яворов и Лора Каравелова
Сякаш всичко, до което се докосне Пейо Яворов, е осъдено на разруха и връзката му с Лора Каравелова е най-страшното доказателство за това. Запознават се на един излет в Драгалевци през лятото на 1906 г., но взаимният им интерес няма развитие заради любовта на Яворов към Мина. Съдбата обаче е решила да свърже бившия телеграфист с наследницата на славен род и от края на 1910 г. Лора Каравелова играе решителна роля в живота на поета.
Именно тя поема инициативата за тяхната връзка и скоро двамата се превръщат в най-ярката двойка на софийското общество. Постепенно обаче любовта започва да отстъпва пред ревността, домашните сцени и скандали стават техен редовен спътник и в една фатална нощ на 1913 г., Лора взима револвера на Яворов и се прострелва в гърдите. Яворов също натиска спусъка, но оцелява.
Само година по-късно револверът отново е в ръцете му и този път поетът ще последва своята любима в смъртта.
Боян Пенев и Елисавета Багряна
Като че ли по някакво необяснимо правило голямата любов изгаря всичко по пътя си и рядко стига до щастлива развръзка. Както се случва с Елисавета Багряна и Боян Пенев, двойката, която успя да победи обществените предразсъдъци и личните бариери, но не успя да победи неочакваната смърт.
Когато през 1924 г. ги достига любовта и двамата са женени – литературният критик за поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от когото има пет годишен син. Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира и през 1926 г. успява да получи развод.
Влюбените правят планове за съвместен живот, бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец преди това Боян Пенев внезапно умира. Красивата история завършва трагично, а разцъфтялото след нея приятелство между Елисавета Багряна и Дора Габе е допълнителен щрих към нейния митологичен колорит.
Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова
„Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин…”
Така започва едно от най-разтърсващите стихотворения в историята на българската литература, с което броени часове преди смъртта си Никола Вапцаров се прощава със своята съпруга и любима Бойка.
В уникалното разминаване между нежната лирика и чудовищното работническо ежедневие, Бойка Вапцарова е опората на поета в многобройните му неравни битки с реалността. От първата им среща край фабриката в Бараково през лятото на 32-ра година, до фаталния край, двамата се сблъскват с невероятни трудности и мизерия, губят седеммесечния си син, но остават верни на обичта си до вечерта на 23 юли 1942 г., когато Никола Вапцаров е разстрелян заради подривна комунистическа дейност.
Стихотворението „Прощално”, написано в килията от Вапцаров за Бойка, е символ на безсмъртието, което само истинската любов може да роди.
cheti.me
Comments
Post a Comment