Анотация Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27. 07. 1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка – бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам – дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17–18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Чезнещият страх Буря силна бушува вън и светкавици порят небето, превръщайки тъмната нощ в зловещ ден. И всичко се тресе и пищи с ужасен, смразяващ звън. В студеното легло освен мен, трепереща от страх и студ, няма никой друг. Питам се, къде ли си ти? О, моля те, не ме оставяй сама, върни се тук. Отварям очи от плач уморени, с глава на топлата ти гръд, усещайки как галиш с устни огнени косата ми, мълвейки: – Тук съм, не плачи, навън вече не вали...