Захари Бахаров между въдицата и перото

Явор Гърдев предлага собствен ключ за дешифрирането на „Чайка

Снимка: НДК
Според Тригорин (вдясно) само младата и поетична любов носи щастие.
 Премиера: НДК, сцена "Крикор Азарян"
Участват: Ованес Торосян, Елена Телбис и други

Низ от неосъществени събития ли е животът, или съвкупност от мигове, всеки един от които е достоен сюжет за разказ? За къс разказ - по-точно. Като опит да помири тези полюсни светоусещания, възпламенявайки парещата им точка на пресичане, може да се определи дългоочакваната постановка на Явор Гърдев - "Чайка" по А.П. Чехов. С премиерата й снощи беше тържествено открита сцена "Крикор Азарян", както е наречена Зала 2 на НДК в памет на големия ни режисьор.

Сценичното пространство, присвоило си в случая и пътеките между редовете в салона, е оформено от Никола Тороманов като амфитеатър в амфитеатъра. Подобно на зрителите, които следят разиграващото се отпред, около тях и дори зад гърбовете им действие, част от героите - също в ролята на зрители - са дошли на представление, създадено по прясно написаната от младия Костя (Ованес Торосян) декадентска пиеса.

В съответствие с предварителните изявления на Явор Гърдев, че ще се постарае да декодира Чеховия текст във възможната тук и сега ситуация, неговата версия прехвърля не един мост към настоящето. Идеите и прозренията, на които са глашатаи персонажите, отчетливо отекват в нашето "днес". За морала и извисеността на едно общество се съди по това дали обича артистите си, или има същото отношение към тях като към търговците например, уверява един. "В момента сцената е в упадък. Какви древни дъбове растяха преди, а сега само пънове", възразява шумно опозицията. Пред очите на зрителя героите израстват от типови образи в пълнокръвни същества, изтъкани от противоречия и страсти. Христо Петков се превъплъщава в мизерстващия учител, комуто са писнали нравоученията, че и бедният може да е щастлив. Михаил Мутафов е в кожата на алкохолизиралия се съдебен служител, чиято единствена сбъдната мечта е мечтата, която никога не е имал. В персонажа на Владимир Пенев околните идентифицират онзи, който философства с охота само защото е сит и доволен.

Несъмнено едни от най-изявените ни актьори, в играта им, както и в тази на колегите им в главните роли - Елена Телбис (Заречная), Снежина Петрова (Аркадина) и Захари Бахаров (Тригорин), - се забелязват спадове и пикове. Съвсем разбираемо, когато става дума за първи срещи на спектакъл с публиката. Не се сбъдват очакванията на познавачите, че са неизбежни сравненията и паралелите с "Чайка" на Коко Азарян, една от последните му работи. Всяка от двете постановки по своему съумява да отъпче пътя на зрителя, превеждайки го през сложно нюансирания вътрешен свят на Чеховите герои. Макар това да е първото му съприкосновение като режисьор с творчеството на великия класик, Явор Гърдев не се посрамва да събори "високата летва", както образно нарича дръзновението си да посегне към тази пиеса.

www.segabg.com