Моят живот. Да имаш ляв палец

Анотация

Аз съм Анжела Пенчева.

Родена съм в София на 27. 07. 1967 година.

От раждането си имам една много добра приятелка – бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам – дали имам нужда
от нещо или не. Това е моята инвалидна количка.

Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17–18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си.

Чезнещият страх
Буря силна бушува вън
и светкавици порят небето,
превръщайки тъмната нощ в зловещ ден.
И всичко се тресе и пищи
с ужасен, смразяващ звън.
В студеното легло освен мен,
трепереща от страх и студ,
няма никой друг.
Питам се, къде ли си ти?
О, моля те, не ме оставяй сама,
върни се тук.
Отварям очи от плач уморени,
с глава на топлата ти гръд,
усещайки как галиш с устни огнени
косата ми, мълвейки:
– Тук съм, не плачи,
навън вече не вали.
И виждам твоите очи,
които ме гледат с изгаряща усмивка
и тя се превърна в безкрайна целувка.

Забравени мечти
Тишината, която над мен
тегне като сила страшна
и се превръща в ураган безпощаден,
сред пустиня прави пътека прашна.
Изведнъж тя ми даде топлината,
в която за малко да се приютя поне
и получих чуден дар от звездното небе.
За миг твоят образ изплува от вечността
там, където спи всяка забравена мечта,
и повече не се чувствам сама в тъмнината.
11. 01. 2004 година

Изповедта на сърцето
Без теб, любов, се губя аз,
в деня на възторг и светлина,
изпълнен с празничния час
дошъл да стопли сърцата,
които се молят за топлина
и копнежа на чудесата.
14. 11. 2007 година